От лятото на 2027 г. всички текстилни продукти, пуснати на пазара в Европейския съюз, ще бъдат придружени от т.нар. дигитален продуктов паспорт – електронен профил, съдържащ информация за произхода, състава, производствения процес и екологичния отпечатък на всяка дреха. Мярката е част от Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни продукти и влиза в рамката на по-широкия Регламент за екодизайн на устойчиви продукти, приет от европейските институции като инструмент за ограничаване на нарастващите текстилни отпадъци.
По данни на Европейската комисия в ЕС годишно се изхвърлят над 12 милиона тона текстил. Глобалните оценки сочат, че всяка секунда по света се изгаря или депонира количество текстил, еквивалентно на камион с дрехи. Бързата мода, краткият жизнен цикъл на продуктите и практиката част от непродадените колекции да бъдат унищожавани, за да се запази усещането за ограниченост и ексклузивност, са сред основните фактори за тази тенденция.
Дигиталният паспорт има за цел да въведе прозрачност по цялата верига на доставки. Чрез QR код или друг електронен носител, интегриран в етикета, потребителят ще може да получи достъп до информация за използваните материали, въглеродния отпечатък, количеството вода и енергия, вложени в производството, както и насоки за ремонт, повторна употреба и рециклиране. Очаква се системата да улесни и контрола върху спазването на екологичните стандарти, както и борбата с т.нар. „зелен маркетинг“ без реално покритие.
Идеята вече намира отражение и в България. Пловдивска компания разработва технологично решение за дигитални паспорти в текстилния сектор, което позволява проследимост на продукта от фабриката до крайния потребител. Според представители на бранша подобни решения могат да дадат конкурентно предимство на производителите, ориентирани към устойчиви практики, особено на пазари като Швейцария и Обединеното кралство, където регулациите и потребителските очаквания в тази посока са по-напреднали.
Промяната обаче поставя и предизвикателства. Големите международни марки вече инвестират в системи за проследимост и управление на данни, но за малките и средни предприятия разходите за дигитализация, сертификация и адаптиране към новите изисквания могат да се окажат значителни. Според анализи на европейски търговски организации преходът ще изисква както финансови ресурси, така и експертен капацитет за събиране и верифициране на данните по веригата на доставки.
Европейските институции подчертават, че дигиталният паспорт сам по себе си няма да реши проблема с текстилните отпадъци, но може да промени модела на потребление. Чрез по-голяма прозрачност и достъп до информация потребителите ще могат да правят по-информиран избор, а производителите ще бъдат насърчени да проектират по-устойчиви, дълготрайни и подлежащи на рециклиране продукти.
В контекста на глобалната трансформация на модната индустрия – от линейна към кръгова икономика – дигиталният паспорт се очертава като ключов инструмент, който свързва регулацията, технологиите и потребителското поведение. От 2027 г. изборът на дреха в ЕС ще бъде не само въпрос на дизайн и цена, но и на проследима отговорност към околната среда.
Публикувано съгласно общите разпоредби на издателя на https://fakti.bg/life