Войната в Украйна, започнала с руската инвазия на 24 февруари 2022 г., навлиза в петата си година. Ето докъде е стигнал най-кървавият конфликт на европейска територия от Втората световна война насам след четири години на боеве, разрушения, но и на дипломатически усилия.

Човешки загуби

След години на смъртоносни битки и бомбардировки броят на жертвите и от двете страни все още не е известен със сигурност. Според последното преброяване на ООН през 2025 г. близо 15 000 цивилни са били убити и 40 600 са били ранени на украинска територия, но действителният брой е вероятно значително по-висок, по-специално заради трудния достъп до окупираните зони.

Атаките, извършвани в отговор от Украйна срещу руски гранични райони, причиниха смъртта на стотици хора, според оценките.

Във военен план президентът на Украйна Володимир Зеленски призна в началото на февруари за смъртта на 55 000 украински военни от 2022 г. насам, като тази бройка е смятана до голяма степен за по-малка от реалната заради хилядите изчезнали военнослужещи.

Русия запазва мълчание относно загубите си сред военните, но те възлизат на над 177 000 убити, според руската редакция на Би Би Си и руската медия "Медиязона", които се базират на данни от източници с отворен достъп.

Американският мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания спомена от своя страна за до 325 000 убити руски военни и за между 100 000 и 140 000 убити украински военни от 2022 г.

Близо 6 милиона украинци са напуснали страната от началото на войната, според данни на ООН.

Разрушения

Войната опустоши обширни територии, основно в Източна Украйна, където цели градове като Бахмут, Торецк или Вовчанск бяха превърнати в развалини. Руските удари по енергийна инфраструктура съсипаха украинската енергийна мрежа, като лишиха милиони хора от парно и ток. Около 20 процента от украинската територия е осеяна с мини, според данни на ООН.

Общата стойност на възстановяването на Украйна се оценява на над 500 милиарда евро в идните десетилетия, според съвместна оценка на украинското правителство, ЕС, Световната банка и ООН.

Състоянието на фронта

След значителни движения и на руските, и на украинските сили през 2022 и 2023 г., конфликтът се превърна във война на изтощение, в която военните напредват бавно и това им коства скъпо под вездесъщата заплаха на дроновете.

Русия окупира близо 20 процента от територията на Украйна, като една трета от този процент вече беше под контрола на руските или проруските сили преди 2022 г.

Съществената част от сраженията се водят в Донбас – големия индустриален басейн в Източна Украйна. Там руските сили са превзели почти цялата Луганска област и около 83 процента от Донецка област, според анализ на Франс прес на данните на Института за изследване на войната, мозъчен тръст, базиран в САЩ.

Руските военни окупират също и големи участъци в южните Херсонска и Запорожка област и малки райони в северната Сумска област, в североизточната Харковска област и в централната Днепропетровска област.

Бавна дипломация

Въпреки продължаване на боевете руснаците и украинците преговарят от 2025 г. за прекратяване на бойните действия, подтикнати от президента на САЩ Доналд Тръмп. Няколко цикъла на преговори се проведоха в Истанбул, Абу Даби и Женева, без да доведат до осезаем напредък. Един от ключовите проблеми е въпросът за териториите. Русия иска изтегляне на украинските сили от зоните, които те контролират все още в Донецка област. Киев отказва да направи това. Украйна настоява също върху необходимостта за прекратяване на огъня възможно най-скоро, а Москва отказва всякаква пауза в сраженията, докато не бъдат установени основите на трайно споразумение за мир.

Икономика и санкции

Руската икономика устоя на западните санкции, като намери паралелни мрежи на внос и преориентира продажбите си на въглеводороди на други пазари. Индустрията извлече ползи от масирани военни поръчки. Но руската икономика все пак показва признаци на задъхване, сблъсквайки се с постоянен недостиг на работна ръка и с висока инфлация. Руската държава трябва да се справи и с все по-увеличаващ се бюджетен дефицит и с намаляване на приходите от петролната индустрия.

Украйна изгуби близо една трета от своя БВП през 2022 г. и страда от разрушаването на инфраструктурата, от нарушаването на износа ѝ и от това, че много хора в активна работна възраст заминаха зад граница или бяха мобилизирани в армията. Украинската икономика след това се съвзе малко, но страната зависи силно от западната подкрепа, за да финансира отбраната си и текущите си разходи.

Съюзници и поддръжници

От 2022 г. военните усилия на Киев са в голяма част гарантирани чрез доставките на западни оръжия и боеприпаси и споделянето на западни разузнавателни данни. Европа вече е основният източник на помощ за Украйна с 201 милиарда евро, предоставени досега и с обещани още 178 милиарда евро, според данни на Института за световна икономика в Кил в Германия.

От връщането на власт на Доналд Тръмп САЩ, които предоставиха на Украйна 115 милиарда долара от 2022 г. на практика преустановиха безвъзмездната си помощ за Киев.

Според института в Кил Украйна е получила от своите съюзници близо 900 танка, 1200 бронирани машини, 850 артилерийски системи, 85 противовъздушни системи, както и бойни самолети и боеприпаси.

Северна Корея е предоставила боеприпаси на Русия и е изпратила хиляди свои войници да се сражават на руска територия срещу украинците.

Москва също така е получила дронове и ракети от Иран и е използвала неговите технологии, за да произвежда собствени модели дронове, според западни източници, които освен това обвиняват Китай, че помага на Москва да заобикаля санкциите.

Превод от френски: Габриела Големанска, БТА

Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world