Археологически разкопки в Гомолава, Сърбия, разкриват данни за масово убийство, извършено преди около 2800 години. Проучване на масов гроб, датиран от IX век пр. Хр., показва, че десетки жени и деца са били събрани и убити чрез удари с тъпи предмети и пробождания.
На обекта са открити останките на най-малко 77 души, като преобладаващата част са жени и деца. Анализът на костните травми сочи „обширни доказателства за умишлена, насилствена и често смъртоносна травма, предимно по главата“, се посочва в изследване, публикувано в списание Nature Human Behaviour. Нараняванията са резултат от близък контакт и най-често от удари с тъпи оръжия, като боздугани и бойни чукове, както и от снаряди, включително прашки.
Разположението на травмите показва, че в повечето случаи жертвите не са били в директна фронтална конфронтация с нападателите. Някои от ударите предполагат, че част от извършителите може да са били на кон. В отделни случаи са установени защитни наранявания, което говори, че част от жертвите са оказали съпротива.
A mass grave from roughly 3,000 years ago in what is now Serbia is filled with the remains of women and children and may indicate they were targeted for organized slaughter.https://t.co/2dK8vEsK7I
— Science News (@ScienceNews) February 24, 2026
Антропологичният анализ показва, че 40 от жертвите са били на възраст между една и 12 години, 12 – юноши между 13 и 17 години, а 24 – възрастни, като 87% от тях са жени. Единственото установено бебе е било от мъжки пол. Генетичните изследвания сочат, че повечето от погребаните не са били близки родственици и са имали различен хранителен режим, което предполага, че са произхождали от различни региони.
Изследователските екипи от Единбургския университет, Университетския колеж в Дъблин и Копенхагенския университет заключават, че събитието е станало в период на социални промени, когато общностите в региона преминават към по-уседнал начин на живот и изграждат укрепени селища. Според авторите става дума за целенасочено насилие в рамките на по-широк и системен конфликт, засегнал множество общности.
В контраст с други масови погребения от същия период, гробът в Гомолава показва внимателна подготовка. Телата са положени с лични предмети, включително украшения. Открити са бронзови орнаменти, керамични съдове за пиене и костни останки от близо 100 животни. Анализът сочи, че жертвите са били погребани скоро след смъртта си, което предполага, че убийствата са извършени в близост до мястото. Част от животните вероятно са били заклани специално за погребалния ритуал. Намерени са също фрагменти от счупени ръчни мелници за зърно и обгорели семена, положени върху гроба.
Ръководителят на изследването д-р Бари Молой отбелязва, че съвременните аналитични методи позволяват не само да се реконструират обстоятелствата около насилствената смърт на жертвите, но и да се изясни по-широкият исторически контекст на конфликта. Според изследователите погребението е било организирано върху селищната могила, превръщайки мястото в траен паметник, видим за местната общност.
Демографският профил на жертвите – преобладаващо жени и деца – подсказва, че става дума за целенасочен акт с ясно изразено въздействие върху социалната структура. Според авторите веригата от събития – убийствата, погребалният ритуал и създаването на монумент – отразява опит за насилствено преразпределение на власт и ресурси в региона.
Желязната епоха в Европа започва около 800 г. пр. Хр., след края на Бронзовата епоха, и се характеризира с въвеждането на желязната металургия и значителни социални и икономически промени. В различни части на континента се изграждат укрепени селища и се наблюдава нарастване на конфликтите между общности. Археологическите данни от Гомолава предоставят нова перспектива върху мащаба и характера на насилието в праисторическа Европа, както и върху ролята на пола и възрастта в контекста на ранните организирани конфликти.
Публикувано съгласно общите разпоредби на издателя на https://fakti.bg/life