На 28 февруари САЩ и Израел започнаха координирани военни действия срещу Иран, при които беше убит върховният лидер на ислямската република аятолах Али Хаменей. В дните след началото на поредната военна ескалация в Близкия изток социалните мрежи изобилстват от стари снимки и видеа, които се представят за актуални. Factcheck.bg събра тези от тях, които имат най-голямо разпространение.
Кадри от 12-дневната война между Израел срещу Иран през 2025 г.
В първите часове от американо-израелската атака над Иран депутатът от партия „Възраждане“ Стоян Таслаков публикува видео, придружено с текст: „Мирни израелско-американски ракети, превантивно удариха агресивни автомобили в Иран“. До момента то има 280 споделяния, над 200 коментара и близо 170 хил. гледания.
Същият клип е публикуван и от фейсбук страницата на сайта „Блиц“, където има близо 600 споделяния и над 300 хил. гледания.
Проверка на Factcheck.bg с инструмента Google Reverse Image Search установи , че споделените от Таслаков и „Блиц“ кадри са заснети през юни 2025 г. по време на 12-дневната война между Израел срещу Иран. Според ирански медии, цитирани от арабската телевизия Ал-Джазира, видеото показва израелска атака над Иран. Тя обаче не е от настоящия военен конфликт.
Във видеото, качено във фейсбук страницата на сайта „Блиц“, има кадри и от още един стар клип. На него се вижда ракетна атака в жилищен район. С помощта на инструментите за обратно търсене на изображения Factcheck.bg откри, че тези кадри също са от 12-дневната война на Израел срещу Иран през 2025 г.
Пожар в сграда в Тел Авив от 2024 г.
Видео, публикувано на 28 февруари от фейсбук профила „Посолство На Иран София“ има над 8 хил. гледания и близо 70 споделяния. То е придружено от надпис „Тел Авив“, внушавайки, че кадрите са от втория по големина град в Израел.
Чрез инструмента InVID Factcheck.bg раздели клипа на отделни изображения, които след това провери чрез функцията Google Lens. Тази проверка показа, че клипът е публикуван за първи път от израелския телевизионен канал Keshet 12 на 26 октомври 2024 г. Той показва пожар в сграда на улица „Коркиди“ в Тел Авив. Няма данни инцидентът да е бил свързан с военни действия.
Кадри от ракетна атака или видео, създадено с изкуствен интелект
Освен стари кадри, които се представят за актуални, в социалните мрежи циркулират и изцяло манипулирани снимки и видеа. На едно от тях се вижда ракетна атака срещу самолетоносач в открито море.
„Днес Иран отвърна на удара на щатите! Дали не сме свидетели на започналата трета световна война! В България бомбоубежищата в какво състояние са? Имаме ли ракети и самолети за отбрана? Военновременните запаси с храна и вода в наличност ли са?“, се казва в текста към видеото.
При внимателен преглед на клипа прави впечатление неестественото размазване в картината около 12-ата секунда, което е типично за видеата, генерирани от изкуствен интелект. Проверка на Factcheck.bg с инструмента AI or Not потвърди, че видеото е манипулирано.
Разпространяването на стари кадри е позната дезинформационна техника
Публикуването на стари кадри, които нямат общо с актуални събития или на клипове, заснети на различно място, е обичаен похват на разпространителите на дезинформация. Той цели всяване на страх в обществото, поляризация или прокарване на определени политически възгледи. Подобни примери могат да се наблюдават по отношение на войната между Русия и Украйна, залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро в началото на 2026 г., фермерските протести в Германия през 2024 г. и много други.
Един от най-бързите и лесни начин за проверка автентичността на масово споделяни изображения в социалните мрежи е чрез инструментите за обратно търсене на изображения като Google Lens, Yandex и TinEye.
Когато става въпрос за проверка на видео, стъпките са две:
- Използване на инструмента InVID и функцията му Keyframes, чрез която видеото се разделя на ключови кадри (снимки – бел.а.)
- Проверка на ключовите кадри чрез инструменти за обратно търсене.
Материалът Стари снимки и видеа се представят за кадри от войната на САЩ и Израел срещу Иран е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg