Живка Кехайова

Борисов и Пеевски се разбраха за официално договорено мнозинство, което да крепи кабинета за пълен мандат. Реален пълен мандат на правителството ще разчисти случайните и дребни играчи в политиката, каквато си беше и първоначалната цел и ще позволи построяването на „фортефикация и окопи“ срещу евентуален нов голям политически субект по време на мандата, т.е. – президентския. Това бетонира настоящото статукво за известно време, но от друга страна дава време за появата на непрезидентски сериозен политически проект и дано този път да е съвременен и демократичен, дело на новото поколение и не свързан с бившите силови структури, с руската олигархия, или с досегашните групировки. Вече дори не можем да си представим, че това е възможно, нали? Но пък дори България не може да замръзне в постсоцбезвремието завинаги.

Лошата новина в момента е, че нищо няма да се промени в близките 2-3 години. Не толкова лошата е, че поне ще е ясно кой ще изхарчи освободеният от МВФ резерв при влизането на еврото.  Че ще бъде изхарчен едва ли някой се съмнява. При ясно правителство, което все пак носи някаква отговорност, поне със сигурност част от него ще бъде инвестирана за ползу роду, докато при харчене от страна на безлични и безотговорни служебни правителства, вероятно дори про форма, нищо от тези пари няма да бъде оставено за проекти в страната.

Добрата новина е, че и Борисов, и Пеевски ясно декларират придържане към европейския път на страната. Дали самите те са истински проевропейски личности, в случая няма значение. Важното е, че очевидно не могат да си позволят да са други, а това е позитивно.