Резултатът и продължителността на войната в Близкия изток може да се определят от размера на запасите от дронове и ракети на Иран спрямо жизненоважните боеприпаси за противовъздушна отбрана, държани от САЩ, Израел и държавите от Персийския залив. Това коментират анализатори и официални лица, пише "Гардиън".

От 28 февруари насам – в отговор на нападението на САЩ и Израел – Иран е нанесъл над 1000 удара срещу цели в съседни държави, съюзници на САЩ. Тъй като военновъздушни сили на Техеран не могат да се конкурират с тези на Израел и САЩ, Техеран разчита на арсенала си от ракети и дронове.

САЩ и Израел се стремят да унищожат колкото е възможно повече от ракетния арсенал и инфраструктура на Иран, като целят пускови установки, складове и персонал.

Стейси Петиджон, директор на отбранителната програма в Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон, заяви, че конфликтът се е превърнал в "нещо като състезание по залпове" – военностратегическа концепция, описваща размяна на едновременни залпове от голям брой прецизно насочвани оръжия между противоположни сили.

По думите ѝ "въпросът е кой има по-дълбоките складове с ключови оръжия, а голямата неизвестна е колко дълбоки са иранските запаси".

Според анализатори Иран се стреми да запази резервите си от ракети или просто не е в състояние да изстреля повече.

"Иран разполага с по-малко оръжия, които могат да обсегнат Израел, отколкото Персийския залив, и много дронове, насочени към Израел, биват прихващани", обясни Петиджон.

Според нея може и да има "известен хаос, с който иранците се справят, тъй като понасят обезглавяващи удари [убиващи висши командири] и затова не действат координирано. Те просто се възползват от това, което могат, когато могат", обясни още тя.

Стратегията на Техеран може би е да се опита да изтощи враговете си, като подкопава морала на гражданите и увеличава финансовите разходи за конфликта.

Тал Инбар, старши научен сътрудник в Консултативния алианс за противоракетна отбрана, базиран в Израел, пък коментира, че "няма такова нещо като 100% отбрана. Това е война на изтощение… Ако една-единствена ракета удари нещо като университет, болница или електроцентрала, това може да бъде много скъпо".

По време на 12-дневната война с Иран миналото лято, когато срещу Израел бяха изстреляни масивни ракетни залпове, ключови оръжия в Израел са се изчерпали, сочат някои доклади.

"В предишни войни и сблъсъци продължителността се е определяла отчасти от количеството [ракети за противовъздушна отбрана], които имахме… Никога не може да има достатъчно прехващачи", отбеляза Инбар.

Всички участници в настоящия конфликт признават значението на ожесточената въздушна битка и полагат усилия, за да успокоят разтревожените граждани.

Обединените арабски емирства публикуваха обширно изявление, в което опровергаха съобщенията, че им свършват ключовите ракети-прехващачи. "ОАЕ… поддържат солиден стратегически запас от боеприпаси, осигурявайки устойчиви възможности за прихващане и реагиране за продължителни периоди", се казва в изявлението.

На 2 март ОАЕ заяви, че досега са унищожени 161 от 174 балистични ракети, изстреляни към страната, докато останалите са паднали в морето. От общо 689 ирански дрона, 645 са били прехванати, а осем крилати ракети са унищожени, "причинявайки известни съпътстващи щети".

Ирански удари са предприети и по американски военни и граждански инфраструктурни обекти в Катар, Абу Даби, Кувейт, Ирак, Бахрейн и Оман. Международни хотели в Дубай също са били ударени.

Нефтена инфраструктура е повредена в Саудитска Арабия, а дронове са атакували британска военна база в Кипър.

Катар също публикува изявление, описвайки "откриването на множество въздушни и ракетни цели и успешното прехващане на по-голямата част от тях". Министерството на отбраната заяви, че е свалило два ирански изтребителя, три крилати ракети, 98 от 101 балистични ракети и 24 от 39 дрона.

"Много е трудно да се знае нивото на запасите [от тези оръжия] в Персийския залив, но те изгарят много от тях и скоро ще трябва да се вземат някои трудни решения за това какво да се защити", заяви Кели Гриеко, стратегически и военен анализатор в Центъра Стимсън във Вашингтон.

Гриеко допълни, че "иранците знаят това и затова залповете им не са толкова големи. Те се стремят да продължат кампанията".

От своя страна Стейси Петиджон посочи, че ако запасите от противовъздушна отбрана се изчерпят, това може да накара Израел и САЩ да спрат офанзивните операции и да се опитат да постигнат някакъв вид споразумение чрез преговори.

"САЩ биха могли да изтеглят силите си, Израел очевидно не може, но държавите от Персийския залив сега носят най-голямата тежест и те може да продължат да бъдат побеждавани… Ако Иран изчерпи ракетите си… може просто да се наложи да поиска мир и да се опита да оцелее и евентуално да възстанови способностите си с течение на времето", коментира Петиджон.

Огромната цена на оръжията, за които става въпрос, и ограничената им наличност също са от значение.

Гриеко изчислява, че прехващането на дрон струва пет пъти повече от производството на такъв, докато запасите от най-модерните оръжия, произведени в САЩ, са много ограничени и могат да се попълват бавно.

Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world