Не вижда никаква перспектива в развитието на този спорт в Стара Загора Радостин Димитров – три пъти републикански шампион през осемдесетте, два пъти вицеевропейски шампион и един път балкански шампион. Сега е един от стотиците безработни, които не могат да се реализират като треньори и същевременно не притежават никакъв занаят или професия. Такива като него са не един и двама. Самият Радостин е рожба на спортната мегаломания на комунистическа България. За да печели награди и прославя страната се ползва с привилегии, като офицерски чин, безплатна столова храна в първокласни ресторанти и разбира се заплата в завод, на който не знае дори името. Единствената му задача е да се състезава и печели медали.
След 10.11 кранчето се затваря. За всяко нещо трябват пари. Част от спортистите се вляха в редиците на мутрите, а тези от тях, които не можаха да понатрупат състояние или намериха смъртта си или са в затвора, а малка част се опита да прави истински спорт. Такава е и съдбата на Радостин. Колкото и мизерно да е заплащането, той тренира малките колоездачи на Стара Загора. Скоро обаче и там секват средствата. Пари за треньор няма. Така Радостин отново е на улицата и няма пари за наема. Самият той не губи кураж и е готов да работи каквато и да е работа, независимо от годините. Смята обаче, че в близко бъдеще колоездене в Стара Загора няма да има. Залязва и школата в Казанлък – една от най-силните в страната. Там също е бил треньор, но и там не са в състояние да издържат треньор на щат.
