ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 45, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
Като се преобърне колата, пътища много – казва народът. И сега, когато обикаляме около катурнатата с нашите дружни и сплотени усилия кола на жизненото ни съществуване, изведнъж се намериха много пътища да я изправим на колелата й, че да я затеглим пак по нанагорнището с абсурда на наказани от боговете Сизифовци. Една през друга ни се предлагат коя от коя по-обосновани и по-аргументирани предизборни платформи на рояка партии, които се надпреварват да ни обещават нормално съществуване (вече се пазим от думичките „светло бъдеще и грядущо настояще”). Именно нормално съществуване без абсурдите на тоталитаризма и неговото време. Твърде много разбито, поломено, разрушено, смазано ни остави тази „рожба” на ХХ век, на която още дълго време ще кадим тамян. Как да надмогнем сега неудобствата и бедността на живота в основното му измерение – хляба, като планово и методично сме разбили за век и веков социалните структури, свързани с производството на този основен елемент на нашето съществуване. Прибрахме селяните в градовете и ги хвърлихме в нерентабилни производство, които сега ни нахлузиха самара на милиарди неизплатени дългове. Партии видяха в свободния занаятчийски труд метафора на свободния творчески дух, а няма занаятчия да ти закърпи обувките! Отровихме въздуха, земята, водата. Спорим дали полилеите в административния дворец струват 3 милиона или 50 хиляди – боже, и то за едно време, когато жените в Стара Загора нямаше къде да раждат, пък децата в болницата ги хапеха плъхове! Ентусиасти от „Екогласност” търсеха на Запад реактиви за мигновено установяване на нитрати в зеленчуци на пазара, че на място да бъдат залавяни мошениците. Господата там недоумяват – как нещо, което ще се слага на масата, може да бъде отровно. Толкова много сме свикнали с абсурда, че отнемат ли ни възможността да живеем в него и с него, сигурно ще се замятаме като риби на сухо. Защитаваме кандидатурата на д-р Русев за Велико Народно събрание, без да правим сметка, че този човек ежедневно и ежечасно е необходим на Стара Загора.
Екстрасенсите, които не се ангажират с политически прогнози, още през зимата пророкуваха, че през май ще се стреля. Дано изстрелът в Шумен (криминален или политически – специалистите ще уточнят) бъде последен. Че както сме се опълчили един срещу друг и се дерем и се джавкаме, хората, които ни гледат отстрани, ще си кажат: бре какъв народ! Нашата прекатурена каруца не заслужава кръвен данък. Беден народ, няма какво още да се помайваме, ами да запрятаме ръкави, защото годината си замина, а ние все още стоим наблъскани в сокака на абсурда. Толкова сме я забатачили, че и господ да слезе, трудно ще ни оправи.
