В навечерието на парламентарните избори в Унгария вниманието на европейските институции и на международните наблюдатели е насочено към фигурата на Петер Мадяр – лидер на опозиционната формация ТИСА, който според редица анализатори ще отправи най-сериозното предизвикателство за слагане на край на дългогодишното управление на премиера Виктор Орбан, посочва Ройтерс. Мнозина коментатори обаче си задават въпроса доколко Мадяр е действително проевропейски и проукраински настроен и дали евентуалното му идване на власт би довело до значителна политическа промяна в страната, пише БТА.
Петер Мадяр се позиционира като реформатор и критик на управлението на партията ФИДЕС на Орбан, като основен акцент в реториката му е необходимостта от "връщане на Унгария в центъра на Европа", пише в "Гардиън". Той казва, че иска да възстанови отношенията на страната с европейските институции, които през последните години се обтегнаха заради спорове относно върховенството на закона, медиите и съдебната система. В този смисъл Мадяр може да бъде определен като по-явно проевропейски ориентиран в сравнение с настоящото правителство.
Въпреки това наблюдатели подчертават, че позициите му не са безусловно в подкрепа на сближаването с останалите европейски страни или безкритични към ЕС, отбелязва в. "Вашингтон Пост". Мадяр се опитва да балансира между проевропейската реторика и обещания да защитава националните интереси, като избягва да заема крайни позиции, които биха могли да отблъснат по-консервативния унгарски електорат. Тази стратегия е част от по-широкообхватна тенденция в Централна Европа, където политиците се стремят да съчетаят европейската интеграция с популистки изказвания относно защитата на националния суверенитет.
Що се отнася до войната в Украйна, позицията на Мадяр като цяло също е смятана за по-близка до тази на ЕС в сравнение с тази на Орбан, посочва Ройтерс. Той подкрепя санкциите срещу Русия и подчертава необходимостта от солидарност с Киев, макар и с уговорката, че икономическите интереси на Унгария трябва да бъдат защитени. Това го поставя в по-ясно проукраинска позиция от настоящото правителство, което често блокира или забавя европейските инициативи за подкрепа на Украйна.
В същото време обаче Мадяр избягва твърде остра антируска реторика и не се обявява за радикално увеличаване на военната помощ за Украйна, коментира Асошиейтед Прес. Тази предпазливост се тълкува от анализатори като негов опит да запази широка обществена подкрепа в Унгария, тъй като общественото мнение по въпроса за войната е силно разделено. Анализаторите подчертават, че неговият подход е по-скоро прагматичен, отколкото идеологически.
Европейски дипломати смятат, че евентуална победа на Мадяр на изборите на 12 април би дала шанс за „ново начало“ в отношенията между Будапеща и Брюксел, посочва "Гардиън". Очакванията са, че евентуално негово управление би довело до по-конструктивен диалог с Европейската комисия, особено по въпроси като достъпа до замразени европейски фондове и съдебните реформи. Това обаче все пак не означава автоматично пълно съвпадение с всички политики на ЕС.
От друга страна обаче някои експерти предупреждават, че надеждите на ЕС може да се окажат прекомерни, посочва "Вашингтон Пост". Мадяр е сравнително нов играч на политическата сцена и всички конкретни подробности и нюанси на неговите политики все още не са напълно изяснени. Това оставя отворен въпроса дали той би следвал последователно проевропейски курс или би адаптирал позициите си например съгласно вътрешнополитически натиск от страна на по-консервативните унгарски избиратели.
Вътрешнополитическият контекст всъщност играе важна роля, коментира Ройтерс. Значителна част от унгарските избиратели остават скептично настроени към ЕС и към санкциите срещу Русия, особено заради икономическите последици от тези санкции. Това означава, че дори при евентуална победа, Мадяр би бил изправен пред необходимостта да балансира между външните очаквания и вътрешния политически натиск.
В крайна сметка Мадяр може да бъде определен като по-проевропейски и по-проукраински настроен в сравнение с настоящото унгарско ръководство, но позициите му са по-скоро умерени и прагматични, обобщава АП. Той не предлага на унгарските избиратели рязък геополитически завой, а по-скоро постепенно пренасочване на страната към по-тясно сътрудничество с ЕС. Доколко това ще се реализира на практика ще зависи както от резултатите на изборите на 12 април, така и от способността му да поддържа сложния баланс между очакванията на институциите и страните от ЕС и вътрешнополитическите реалности в Унгария.
Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world