Според книгата на Д. Янков „Християнско култово строителство в Стара Загора през късната античност и Средновековието“ в първите години след официалната приемане на християнството в България, в района северно от град Боруй (днешна Стара Загора) на мястото на антично светилище и капище се изгражда мощно църковно средище.
То включва голям централен манастир-„лавра“ и десетина по-малки манастири-„скитове“. Подобна информация се среща и в други трудове, както и на много места в интернет.
Смята се, че „лаврата“ е била на мястото на днешния параклис „Свети Теодор Тирон“.
На Аязмото се приема причастие местното население от големия Боруйски комитат, а според градска легенда може би и самият княз Борис-Михаил.
Останките на голяма част от тези манастири-скитове са се запазили до наши дни. Върху малка площ в района северно от Стара Загора са открити
девет ранносредновековни манастира и голям дворец. Първият манастир бил разположен в местността Папачова нива до връх Българско кале. На 500 метра южно от него, в местността Боров дол, е имало втори манастир. Трети манастир от първите векове на българската държава, чийто двор бил обграден от висока стена с кула в южния ъгъл, е открит наблизо преди няколко години. Основите на четвърти средновековен манастир все още могат да се видят в центъра на близкото село Змейово (в двор на днешната църква).
Пети манастир, от който не са запазени никакви следи, е имало западно от с. Змейово, до жп линията Стара Загора – Горна Оряховица. За този манастир се пази легендата, че княз Борил докарал няколко катъра със злато и го скрил в него. От тази легенда идва името на близкото село Борилово (Анзалари, Амзалари). Шести манастир се е намирал в могила южно от Змейово и северно от Боров дол. Други три средновековни манастира са регистрирани в землищата на съседните села Хрищени, Колена и Борилово.
