• Подвеждащо е да се твърди, че Асен Василев е вкарал България в сивия списък за пране на пари;

• Асен Василев е министър на финансите по времето, когато страната попада в списъка на рисковите държави на международната организация Специална група за финансови действия (FATF), но оценката заради която това се случва, се базира на мерките взети в периода 2014 – 2021 г.;

• През по-голямата част от периода, за който се отнася оценката на FATF,  на власт са правителства на Бойко Борисов;

Твърдение:

Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, изказване пред журналисти в кулоарите на парламента, 2 юли 2025 г.:

„Законите, които са за прането на пари, плана за възстановяване, сивия списък, където Асен Василев ни вкара, ние трябва да ги изгласуваме, за да може да получим второто и третото плащане по ПВУ“.

Проверка:

През последния месец лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов неколкократно заявява, че бившият финансов министър и председател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев е вкарал България в т.нар. „сив списък за пране на пари“. Причината за това твърдение е, че през октомври 2023 г. Специалната група за финансови действия (FATF) – международна организация за противодействие на прането на пари – обяви, че е добавила България към своя „сив списък“. Той включва страни, по отношение на които трябва да има засилен контрол, тъй като опасността от пране на пари е на твърде високо ниво.

Включването на дадена държава в този списък означава, че тя се смята за рискова. Това на първо място е репутационен проблем. Практически добавянето в списъка значи, че от 2023 г. българските фирми и граждани са обект на задълбочена проверка от чуждите финансови институции и партньори, защото се приема, че държавната система за превенция на прането на пари не работи качествено. В много случаи, когато чуждите финансови институции преценят като твърде скъпа проверката на фирми или хора от България, те избират да откажат транзакции и отношения с тях. Присъствието на България в сивия списък има и възпираща роля за инвестициите. 

През 2023 г., когато страната е включена в списъка, Асен Василев заема поста министър на финансите от пет месеца. Решението на Специалната група обаче се базира на анализ на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в България, направен в периода 6 – 17 септември 2021 г. Оценката обхваща периода от 2014 г. до 17.09.2021 г. и се основава на Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. Докладът е приет на 18 май 2022 г. в рамките на 63-ото Пленарно заседание на Комитета MONEYVAL в Страсбург, Франция. 

Това означава, че анализът на FATF обхваща работата на общо шест правителства:

• Кабинетът на Пламен Орешарски (29 май 2013 г. – 6 август 2014 г.)
• Служебният кабинет на Георги Близнашки (6 август 2014 г. – 7 ноември 2014 г.)
• Второто правителство на Бойко Борисов (7 ноември 2014 г. – 27 януари 2017 г.)
• Служебното правителство на Огнян Герджиков (27 януари 2017 г. -  4 май 2017 г.)
• Третото правителство на Бойко Борисов (4 май 2017 г. - 12 май 2021 г.)
• Първото служебно правителство на Стефан Янев (12 май 2021 г. - 16 септември 2021 г.)

В този период Асен Василев заема поста финансов министър единствено в служебния кабинет на Стефан Янев. 

Освен това след публикуването на доклада през 2022 г. България е имала една година до юли 2023 г. да предприеме достатъчно действия, за да избегне включване в списъка. „Капитал“ се позовава на информация от участващ в процеса по това време, според когото ДАНС е имала списък от десетки точки и екшън план от 150 страници. Но към момента на встъпване в длъжност на новото правителство (на Денков-Габриел, бел.авт.) през юни 2023 г., срокът вече е почти изтекъл, така че влизането в сивия списък е на практика неизбежно. България успява да избегне попадането директно в черния списък, където са държавите, които не правят нищо по въпроса.

Какво пише в доклада на международната организация

В доклада на FATF са представени 12 заключения за България. Някои от основните изводи в тях са, че:

1. Липсват базови статистики за това колко пари се изпират, какви са схемите, какви мерки работят. Разследванията са разпокъсани. Вътрешната комуникация между служби и прокуратура е бавна и неефективна.
2. Финансовото разузнаване се ползва слабо и закъсняло. Българските служби имат достъп до финансова информация, но я използват ограничено.
3. Престъпниците остават ненаказани – Разследванията и присъдите за пране на пари са твърде малко спрямо реалните рискове. Прокуратурата не го третира като приоритет. Процедурите са тежки, а институциите – некоординирани и с недостатъчно експерти.
4. Конфискацията на незаконно придобито имущество е почти символична. Не се водят паралелни финансови разследвания. 
5. Финансовите санкции се прилагат формално и без реални резултати. 
6. Надзорът е слаб, особено за „нефинансовите“ бизнеси. Банките се проверяват по-добре, но нотариуси, счетоводители, агенции за имоти и онлайн платформи са извън полезрението на надзорните органи. 
7. Прозрачността на фирмената собственост е слаба – регистрите не съдържат точна информация, а държавата не разбира рисковете при различните юридически форми.

В изявление от 25 октомври 2024 г. FATF все пак отбелязва, че „юрисдикциите под засилен мониторинг работят активно с FATF за справяне със стратегическите недостатъци в техните режими за противодействие на прането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на разпространението на оръжия. Когато FATF постави дадена юрисдикция под засилен мониторинг, това означава, че страната се е ангажирала да разреши бързо установените стратегически недостатъци в рамките на договорените срокове и е обект на засилен мониторинг.“ Поставянето на дадена държава в сивия списък означава, че нейното правителство е приело план за действие за справяне с недостатъците, идентифицирани по време на оценката след периода на наблюдение.

Конкретно за България се посочва, че „от октомври 2023 г., когато България пое политически ангажимент на високо ниво да работи с FATF и MONEYVAL за засилване на ефективността на режима си за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, страната предприе стъпки за подобряване на режима си (…)“ Тази констатация се отнася за за периода, в който управлява кабинетът „Денков-Габриел“, а министър на финансите е Асен Василев.  

През май 2025 г. бе публикуван и новият доклад за напредъка на България. Според него осем от общо 40 препоръки към България остават „частично изпълнени“, поради което страната остава в „сивия списък“ на организацията.

Проблемни остават въпроси като конфискации и предварителни мерки при съмнение или установяване случаи на пране на пари или финансиране на тероризъм; включване на финансирането на терористи в Наказателния кодекс; санкции за разпространяване на оръжия за масово унищожение; надзор над неправителствени организации; прилагането на санкции и наказания и др.

MONEYVAL (част от Съвета на Европа, изпълняваща функциите на европейско поделение на FATF) очаква България да изпрати до една година отчет за положените усилия.

Проверено:

Подвеждащо е да се твърди, че Асен Василев е вкарал България в сивия списък за пране на пари. Действително Василев е министър на финансите, по времето когато страната попада във въпросния списък, но оценката заради която това се случва, се базира на периода 2014 – 2021 г. Това е времето, в което управляват общо шест правителства, най-дълго на власт са тези на Бойко Борисов. През 2024 г. FATF отбелязва, че през октомври 2023 г. България е поела политически ангажимент на високо ниво да работи с FATF и MONEYVAL за засилване на ефективността на режима си за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Материалът PolitiCheck: Подвеждащо е твърдението, че Асен Василев е вкарал България в сивия списък за пране на пари е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg