През изминалата седмица в гореща тема за политически спорове се превърна подписаното от служебния министър-председател Андрей Гюров споразумение за сътрудничество с Украйна в областта на сигурността. То стана повод за остри нападки срещу кабинета по време на предизборната кампания, като основен акцент в критиките срещу него беше фактът, че документът е подписан без одобрението на Народното събрание. 

Проверката на Factcheck.bg показва, че нито една от държавите от ЕС, които имат подобни споразумения с Украйна, не е поискала то да бъде предварително одобрено от парламента и не го е подложила на ратификация след това.

Екипът на Factcheck.bg събра фактите за двустранните споразумения с Украйна в областта на сигурността, сключени от останалите членки на ЕС, и за процедурата, по която те са подписани.

Кои държави от ЕС имат споразумения за сигурност с Украйна

Двустранни споразумения с Украйна в областта на сигурността са подписали общо 22 държави членки на EС, сред които вече е и България. Останалите 21 страни са Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция. Двустранно споразумение е сключено също между Украйна и Европейския съюз като цяло. Всички споразумения с изключение на това между Украйна и България са подписани през 2024 г.

Само пет държави от ЕС нямат сключени споразумения за сигурност с Украйна. Сред тях са Австрия, Кипър и Малта, които не са членки на НАТО, както и Унгария и Словакия, които следват последователна политика против санкциите срещу Русия и против подкрепата за Украйна в рамките на ЕС.

Защо толкова много държави поемат сходен ангажимент в рамките на няколко месеца

Инициативата за двустранните споразумения за сигурност тръгва от държавите от Г7, след като на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през 2023 г. Украйна не получава покана за присъединяване към алианса. Страните от Г7 (Германия, Италия, Канада, САЩ, Обединеното кралство, Франция и Япония) реагират с декларация, в която заявяват, че всяка от тях ще се ангажира да си партнира с Украйна в областта на сигурността на базата на двустранни споразумения.

През следващите месеци към тази декларация се присъединяват общо около 30 държави, сред които и България. Това става с решение на Министерския съвет от 16 август 2023 г. 

Следващата стъпка за всяка от държавите, присъединили се към инициативата, е сключването на двустранно споразумение за сигурност с Украйна. Всички споразумения с едно изключение (Люксембург) се подписват за 10-годишен период, след изтичането на който се очаква страната вече да бъде пълноправна членка на НАТО.

Освен държавите от ЕС и тези от Г7, споразумения за сигурност с Украйна са подписали също Норвегия, Исландия и Албания. Декларацията на Г7 е подкрепена и от Северна Македония, но до подписване на договор с Украйна до момента не се е стигнало.

Нито едно от споразуменията на страните от ЕС с Украйна не преминава през ратификация

Подробна проверка на Factcheck.bg показва, че нито едно от двустранните споразумения за сигурност, сключени от държавите членки на ЕС с Украйна, не предвижда последваща ратификация от съответния законодателен орган. Документите са подписани от представители на изпълнителната власт и почти всички съдържат текст, в който се казва, че влизат в сила от момента на подписване. Част от тях съдържат изрично уточнение, че нямат статута на международни договори по силата на национално или международно законодателство.

Някои от правителствата са информирали парламентите си преди сключването на споразуменията, но не са подлагали съдържанието им на предварително гласуване в комисии или пленарни заседания. В две държави – Франция и Румъния – парламентите гласуват по споразуменията, след като те вече са подписани и влезли в сила. Във Франция това става по инициатива на правителството, а в Румъния заради процедура от опозицията, която прави неуспешен опит да анулира подписания документ.

Как протича процесът държава по държава

1. В архивите на белгийските държавни институции няма данни подписаният от Белгия и Украйна двустранен документ да е разглеждан от федералния парламент на страната. В текста на сключеното споразумение се казва, че то влиза в сила от момента на подписването и не се споменава последваща ратификация.

2. Споразумението на Германия с Украйна е сключено без гласуване в Бундестага. Това се потвърждава от парламентарен въпрос от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ защо правителството е подписало документа без участието на Бундестага в процедурата. Правителството отговаря, че както предвижда законовата рамка, е информирало Бундестага за споразумението след неговото подписване.

3. Без участието на парламента е подписано споразумението между Гърция и Украйна. Това се вижда от парламентарни въпроси преди сключването му, в които се пита за съдържанието на договора, който Гърция се готви да подпише с Украйна, както и от критики отправени в парламента към премиера Мицотакис, че не е предоставил почти никаква предварителна публична информация за сключването на споразумението и е информирал обществото „със 110 думи“ в деня на подписването.

4. Споразумението на Дания с Украйна също е сключено от правителството и не подлежи на ратификация от парламента. Няма писмена следа от предварително гласуване по темата във Фолкетинга. Предстоящото му подписване се споменава в документи представени пред бюджетната комисия, но е в общия контекст на финансирането на подкрепата на Дания за Украйна и не е обект на отделно гласуване. В чл. 58 от споразумението се казва, че то влиза в сила от момента на подписване, без да се споменава последваща ратификация.

5. Споразумението между Естония и Украйна не е гласувано в естонския парламент. В официалното си съобщение за подписването на документа, правителството го описва като „политическа декларация за намерения“, от която не произтичат нови финансови ангажименти. В съобщението се казва, че споразумението стъпва върху предходни ангажименти, които вече са поети от естонското правителство. Преди подписването на документа, представител на външното министерство запознава с неговото съдържание парламентарните комисии по външните работи и отбраната, но тази процедура не включва гласуване по текста.

6. Ирландският парламент не е гласувал по двустранното споразумение за сигурност на страната с Украйна. Няма следа от подобно гласуване в архива на законодателния орган. В текста на документа се казва, че той влиза в сила от момента на подписването, което означава, че не се предвижда ратификация. Преди сключването на споразумението, то се споменава на съвместно заседание на комисиите по външни работи и отбрана, на което присъства украинската посланичка в Дъблин. Депутати отправят към нея въпроси дали вече се водят преговори между двете правителства по изготвянето на такъв документ, чието подписване би трябвало да е следваща стъпка след присъединяването на страната към декларацията на страните от Г7 през 2023 г.

7. Споразумението между Испания и Украйна не е преминало през процедура на одобрение от испанския парламент. В текста на документа се казва, че той не е правно обвързващ. По силата на испанския закон за международните споразумения, на който се позовава текстът, подписването на такъв документ е в правомощията на правителството и отделните министри, като не се изисква парламентарна процедура по утвърждаване или ратификация.

8. Италия сключва споразумение за сигурност с Украйна без процедура по одобрение от парламента. Два дни преди подписването външният министър Антонио Таяни информира комисиите по външните работи на двете камари на парламента за предстоящото сключване на споразумението по време на тяхно съвместно заседание. При изслушването си той казва, че документът няма да има правно обвързващ характер и от него няма да произтичат международноправни или финансови задължения за Италия. Таяни заявява също, че споразумението не предвижда автоматични гаранции за политическа или военна подкрепа и че „както и споразуменията на нашите партньори“, то няма да изисква ратификация от парламента.

9. Споразумението между Латвия и Украйна е подписано от правителството без процедура по гласуване от парламента. Решението за сключването му е взето на заседание на министерския съвет, като в стенограмата от заседанието се казва, че външното министерство трябва да информира парламентарните комисии по бюджета, отбраната, вътрешните работи и превенцията на корупцията за съдържанието на документа. В стенограмата се посочва също, че украинската страна трябва да бъде уведомена, че споразумението няма да се счита за международен договор по смисъла, предвиден в Устава на ООН.

10. Литва подписва споразумение за сигурност с Украйна без процедура по ратификация или утвърждаване от парламента. В текста на споразумението е записано, че то влиза в сила от момента на подписването, а в регистъра на външното министерство на страната за международните договори то фигурира като влязло в сила, без да е отбелязана ратификация, каквато е посочена при други двустранни споразумения.

11. Парламентът на Люксембург не е гласувал по двустранното споразумение за сигурност, което страната сключва с Украйна. По време на заседание на комисията по външна политика и европейски въпроси преди подписването се обсъждат въпроси от депутати относно споразумението. Цитира се изявление на министър-председателя Люк Фриден, в което той казва, че споразумението не представлява реален международен договор, а е политическа декларация за намерения. Подобен е отговорът на Фриден на парламентарен въпрос след подписването на споразумението относно процедурата, по която то е сключено. Министър-председателят изтъква, че от документа не произтичат  онкретни задължения за Люксембург и че той има политически характер.

12. Споразумението между Нидерландия и Украйна не преминава през формална ратификация. Преди подписването му правителството информира долната камара на парламента, че предстои да предприеме тази стъпка, която е следствие от присъединяването на страната към декларацията на Г7 за сигурността на Украйна през 2023 г. След сключването да споразумението в отговор на парламентарни въпроси относно документа правителството подчертава, че той има политически характер и не представлява юридически обвързващ международно-правен инструмент.

13. Полша сключва двустранно споразумение за сигурност с Украйна, което не преминава през парламентарна процедура на одобрение. В текста на документа е записано, че той влиза в сила от момента на подписването, което означава, че не се нуждае от ратификация. Няма данни текстът да е обсъждан предварително в парламента. В отговор на въпрос през 2025 г. министерството на отбраната на Полша пояснява, че споразумението с Украйна не е международен договор по силата на закона за международните договори, че не е правно обвързващо и не поражда финансови задължения за страните.

14. Споразумението между Португалия и Украйна е подписано от министър-председателя без формална процедура по одобрение от португалския парламент. То съдържа член, в който се казва, че документът няма статута на международен договор по смисъла на чл. 102 от Устава на ООН. Заявява се също, че той влиза в сила от момента на подписването, което означава, че не подлежи на ратификация. В текста се казва, че ако в резултат от сключеното споразумение възникнат финансови разходи, те подлежат на одобрение от законодателния орган на съответната държава.

15. Румъния сключва двустранното си споразумение с Украйна в областта на сигурността без процедура на ратификация от парламента. За това свидетелства и парламентарен въпрос от депутат от националистическата партия AUR, който пита защо споразумението е било сключено без одобрението на парламента. В отговора, подписан от външния министър, се казва, че документът има изцяло политически характер и не представлява международен договор. Затова той не попада в обхвата на законодателството за международните договори, които подлежат на ратификация и обнародване. Споразумението все пак преминава през гласуване в парламента три месеца след сключването му, когато депутати от ΑUR инициират парламентарна процедура за неговото анулиране. Всички останали парламентарни групи подкрепят споразумението по време на гласуването и опитът за неговата отмяна се проваля.

16. Споразумението на Словения с Украйна не е преминало през процедура на одобрение от парламента. През март 2024 г., по време на заседание на парламентарната комисия по външна политика, министърът на външните работи информира комисията, че правителството работи по такова двустранно споразумение. В дискусии в комисията по външна политика след подписването на документа през юли 2024 г. депутати го описват като правно необвързващо.

17. Финландия не подлага споразумението си за сигурност с Украйна на ратификация от парламента, но ден преди подписването му в парламентарната комисия по външни работи е дискутиран доклад от външното министерство по темата.

18. Споразумението на Франция с Украйна не е подложено на ратификация от парламента. Франция е първата държава от ЕС, която сключва такова споразумение още през февруари 2024 г., едновременно с Великобритания. Периодът съвпада с разгорещени дебати в страната относно подкрепата за Украйна. Само дни след подписването на документа президентът Еманюел Макрон заявява, че не може да се изключи изпращането на френски войници за участие в бойните действия.

След сключването на споразумението комисията по външни работи инициира процедура по информиране на парламента за действията на правителството. В доклад на комисията се цитира позиция на външното министерство, че споразумението с Украйна не съдържа правно обвързващи ангажименти, поради което не се нуждае от ратификация, но въпреки това е важно депутатите да имат възможност да изкажат мнението си по него. Правителството инициира парламентарен дебат по темата, който завършва с гласуване. Около 65% от депутатите подкрепят декларацията на правителството относно споразумението и ситуацията в Украйна.

19. Хърватия също сключва с Украйна споразумение за сигурност, което не е подложено на гласуване от парламента. В текста му изрично се казва, че то не се нуждае от парламентарна ратификация.

20. Споразумението между Чехия и Украйна е подписано от чешкия министър-председател без парламентарна процедура за одобрение. Чешкото външно министерство публикува на сайта си списък с разпространени митове във връзка с документа, които опровергава. В него се подчертава, че споразумението още веднъж потвърждава подкрепата на страната за Украйна и няма правно обвързващ характер.

21. Швеция също не подлага споразумението си с Украйна на парламентарна процедура. То е подписано от министър-председателя и в сайта на Риксдага не се откриват данни да е обсъждано в комисии или пленарни заседания преди или след сключването му.

През ратификация не са преминали и споразуменията за сигурност на останалите държави от НАТО и Г7 с Украйна. Между подписаните от различните държави документи има много общи характеристики, които важат и за двустранното споразумение, сключено от служебното правителство на България. Те предвиждат 10-годишен срок на действие, декларират силна подкрепа за Украйна, сключват се от изпълнителната власт и се разграничават от статута на обвързващи международни договори, позовавайки се на различни национални или международни закони.

Според анализ на Европейския съвет за външна политика двустранните споразумения не предоставят директни гаранции за сигурност на Украйна, по начина по който функционира чл. 5 от договора на НАТО, но подсигуряват дългосрочна подкрепа за страната в защита на суверенитета ѝ и могат да дадат на нейните съюзници поле за предприемане на решителни стъпки в подходящите политически условия.

Материалът Двустранните споразумения за сигурност с Украйна: политически ангажименти без ратификация е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg