Месеци наред се полагат усилия да се постигне стабилно примирие между Хамас и Израел. Последно в края на миналата седмица делегация от Хамас пътува за Египет, където се срещна с медиатори от Египет, за да бъдат обсъдени следващите стъпки от примирието. Остава големият въпрос – може ли изобщо да се постигне втората фаза на прекратяването на огъня.

Групировката Хамас, която е определяна за терористична от САЩ, ЕС и други държави, нападна Израел на 7 октомври 2023 г. След това Израел започна мащабна война срещу Хамас в ивицата Газа, която приключи с постигане на крехко примирие на 10 октомври 2025 г. То обаче многократно е нарушавано. Политическите разговори за установяване на постоянен мир буксуват, а с тях и възможността за истинска стабилност. Шест месеца по-късно "обещанията остават в голяма степен неспазени”, се казва в анализ на Норвежкия съвет за бежанците.

Преговори, които не постигат прогрес

Усилията да се намери ефективно решение на конфликта в момента са засенчени от проблемите, произлезли от войната в Иран, но и в месеците преди това не са постигнали почти никакъв прогрес. Работата на "Съвета за мир” на Доналд Тръмп до голяма степен е неефективна. Обещаните милиарди долари финансиране на работата му почти не са използвани, посочат доклади на агенции, работещи на терен.

"В момента изглежда, че всичко излиза от контрол”, казва Петер Линтл – експерт по Близкия изток от Германския институт за международна сигурност. Основните въпроси – например разоръжаването на Хамас, бъдещото управление на Газа и изтеглянето на войските на Израел си остават без отговор. В същото време няма и функциониращи механизми тези условия да бъдат изпълнени, смята Линтл.

Мнението му споделя и Симон Волфганг Фукс от Университета в Йерусалим – преговорите не постигат напредък, поставените крайни срокове не се спазват, а общото впечатление е за дипломатически застой. Динамиката на разговорите по-скоро е на недоверие, отколкото на опит за сближаване на позициите, казва Фукс.

Най-трудният въпрос – разоръжаването на Хамас

Не става дума само за уточняване на конкретни детайли, а и за фундаментални казуси. Продължава да не е решено дали Хамас трябва първо да се разоръжи или първо трябва Израел да се изтегли изцяло от ивицата Газа.

"За Израел е ясно – първо идва разоръжаването, а после изтеглянето на израелската армия. За Хамас е точно обратното”, обяснява Фукс. И двете страни държат на своите позиции и в момента изглежда невъзможно да се постигне компромис, добавя експертът.

Цялото бъдещо развитие на ситуацията обаче зависи от разрешаването тъкмо на този проблем. В същото време, въпреки че беше отслабена значително, Хамас остава важен фактор – структурите на организацията са невредими, въпреки бруталната военна кампания на Израел, в която загинаха десетки хиляди и бяха елиминирани голям брой лидери на Хамас. Групировката продължава да контролира части от ивицата Газа и да действа като управляваща сила – включително и със сила. Тази реалност още повече усложнява достигането до каквото и да е политическо решение.

Редица други ключови въпроси също остават без отговор

Военната ситуация остава напрегната. Израел продължава да извършва таргетирани нападения срещу лидери на Хамас, но многократно атакува и цивилни цели, което още повече влошава възможностите за траен мир. Планът за примирие, изготвен от администрацията на Доналд Тръмп, е напът да се разпадне, смятат от международната доброволческа организация "Оксфам”.

Други ключови елементи от този план също не са били приложени все още. Например планираното създаване на цивилна технократска администрация за ивицата Газа все още не е реалност. Финансирането на реконструкцията на Газа все още е несигурно – също и защото целият регион отново е в криза. Арабските държави от Залива, които трябваше да осигурят голяма част от тези средства, в момента сами са подложени на сериозен натиск заради войната в Иран. Те ще трябва да подновяват рафинерии и друга инфраструктура, което е скъпо и времеемко. Затова и средствата за Газа може би още дълго няма да са налични.

Ивицата Газа: нито във война, нито има мир

Последиците от липсата на истински мир продължават да се понасят най-вече от цивилните палестинци. Хуманитарната ситуация в ивицата Газа все още е тежка, а на много места се влошава, вместо да се подобрява. Недостигът на стоки, покачващите се цени и повредената инфраструктура утежняват живота още повече. Експертът Фукс определя ситуацията като "низходяща спирала”. Дори когато има доставки на хуманитарна помощ, несигурността пак е голяма. "Дългите кризи и най-вече смъртоносният глад от 2025 г. имат дългосрочен ефект и подсилват усещането на хората за постоянна заплаха”, обяснява Фукс.

В същото време е трудно да се добие представа за политическия климат в ивицата Газа отвън. Изглежда, че всяко несъгласие с Хамас продължава да бъде репресирано, понякога с брутални мерки, казва Петер Линтл. Това още повече усложнява адекватната оценка на ситуацията. В същото време палестинците продължават да се чувстват постоянно заплашени от Израел с разселване.

Петер Линтл е скептичен, че в кратък срок може да бъде постигнат някакъв пробив. Политическата цена, която и двете страни би се наложило да платят, е твърде голяма, казва той. Структурните пречки остават.

Много международни анализатори споделят тази оценка – докато примирието е факт и осигурява все пак някакво облекчение на хората, то е ефективно само донякъде. Нужно е издръжливо политическо решение, което обаче не се вижда на хоризонта.

Засега ивицата Газа изглежда е заклещена в ситуация, в която нито е във война, нито има мир. Това не е безопасно и означава, че нова ескалация е възможна по всяко време.

Автор: Керстен Книп

Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world