Има широко разпространено очакване, че водещите централни банки по света ще се въздържат тази седмица от повишаване на лихвените проценти като механизъм за ограничаване на инфлацията. Според Financial Times публикациите в социалните мрежи на Доналд Тръмп допринасят за продължаващите сътресения на енергийните пазари, които затрудняват способността на политиците да прогнозират ценовия ръст.
Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка, Японската централна банка, Централната банка на Канада и Банката на Англия са сред институциите, които ще определят лихвените нива тази седмица под сянката на втория голям шок в цените на енергията за последните пет години.
Правилният подход за тези централни банки в момента е да изчакат и да наблюдават, предвид несигурността около ситуацията в Персийския залив, както и липсата на яснота как енергийният шок ще се пренесе върху растежа и инфлацията“, заяви Томаш Вйеладек, главен европейски макростратег в T Rowe Price.
Войната на САЩ и Израел срещу Иран поставя централните банкери по света в непозната територия, тъй като те са принудени да оценяват геополитическите рискове и силно непредсказуемата динамика на стоковите пазари – както и заплахата, която те представляват за инфлационните им цели.
Себастиан Барак, ръководител „Суровини“ в хедж фонда Citadel, заяви на конференция на FT в Швейцария миналата седмица, че публикациите на американския президент в социалните мрежи по време на войната с Иран са променили начина, по който функционират петролните пазари. Търговците често се затрудняват да се адаптират към волатилността, предизвикана от честите му съобщения и отговорите на иранския режим.
Вместо да се фокусират върху една основна прогноза, определящите лихвената политика поставят по-голям акцент върху различни сценарии, които отчитат възможните развития на конфликта в Близкия изток. Над заседанията тази седмица тегне споменът за последния голям инфлационен скок през 2021 и 2022 г., когато много централни банки бяха обвинени, че са реагирали твърде бавно при овладяване на ценовия ръст.
Предизвикателство е за един централен банкер, свикнал да мисли за пределното ценообразуване и развитието на пазара на труда“, коментира Йенс Ларсен, бивш служител на Банката на Англия, който сега работи в Eurasia Group.
Финансовите пазари залагат на две увеличения на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) тази година спрямо текущото ниво от 2 процента. Но миналата седмица главният икономист на ЕЦБ, Филип Лейн, ясно даде да се разбере, че институцията му се пази от прибързани решения.
Докато не разберем колко дълго ще продължи тази война, е наистина трудно да се прецени дали това ще се окаже временна фаза или много по-голям шок за европейската икономика“, каза той по време на панелна дискусия във Франкфурт.
Икономистът от Morgan Stanley, Йенс Айзеншмид, заяви, че моментът, в който ЕЦБ ще може „за първи път реално да прецени дали трябва да действа, няма да настъпи преди юни, а вероятно дори по-късно“.
В сравнение с повечето други западни централни банки, включително Федералния резерв и Банката на Англия, ЕЦБ е „в по-добра позиция“, според Катрин Нейс, главен европейски икономист в PGIM Fixed Income.
Те всъщност са единствената централна банка, която върна инфлацията до 2 процента.“
Определящите лихвената политика в САЩ ще гласуват в сряда, като запазване на диапазона 3.5 – 3.75 процента се приема почти като сигурно. Федералният резерв е отложил представянето на всякаква перспектива за понижение на лихвите, докато официалните лица не получат по-ясна представа дали войната с Иран ще попречи на постигането на инфлационната им цел от 2 процента или ще навреди на пазара на труда в САЩ, който вече показва признаци на отслабване.
Годишната инфлация, измерена чрез разходите за лично потребление (PCE), възлиза на 2.8 процента през февруари. Но някои водещи представители вече започват да бият тревога относно инфлационните рискове.
Управителят на Федералния резерв Крис Уолър предупреди този месец, че поредица от ценови шокове – не само произтичащи от войната, но и от търговската политика на Тръмп – заплашват да подкопаят доверието на американската общественост в способността на Фед да контролира ценовия натиск. Колкото по-дълго цените на енергията остават високи, толкова по-голяма е вероятността по-високата инфлация да се „вкорени“ в икономиката на САЩ, а домакинствата и бизнесът да започнат да залагат трайно по-високи ценови равнища.
Навлизаме в нов шок от страна на предлагането с неопределена продължителност, а инфлацията в САЩ все още е значително над целта“, заяви Джо Лаворня, главен икономист за Америка в Sumitomo Mitsui Banking Corporation и бивш икономически съветник на министъра на финансите на САЩ Скот Бесент.
Доскоро инвеститорите очакваха Японската централна банка да повиши основната си лихва тази седмица от около 0.75 процента, но сега пазарът оценява тази вероятност като много ниска. Несигурността, породена от конфликта с Иран, се съчетава със специфични опасения около уязвимостта на Япония като голям вносител на енергия и суровини, критични за нейната индустрия.
Последните изказвания на управителя на Японската централна банка, Казуо Уеда, не съдържат индикации за повишение на лихвите през април. Официални лица също така дадоха да се разбере, че централната банка вече не се стреми да изненадва пазарите.
Икономистът от UBS Го Курихара заяви, че решението на Японската централна банка във вторник вероятно ще бъде съпроводено от рязко повишаване на инфлационните прогнози и понижение на икономическите перспективи.
По сходен начин Банката на Англия през март изглеждаше, че подготвя почвата за близко увеличение на лихвите от 3.75 процента, но сега трейдърите оценяват вероятността за такъв ход като изключително ниска след сигнали от управителя Андрю Бейли, че инвеститорите са избързали с очакванията си.
Те (определящите лихвите) искат да разберат дали се насочваме към ситуация като тази през 2022 г., когато инфлацията нарасна много повече от очакваното, а това просто не може да се оцени на базата на данни за един месец“, заключи Вйеладек.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg