-
Твърдението, че България не може да произвежда повече от 3% от необходимата ѝ храна по силата на „предприсъединителен договор с Европейския съюз“, е невярно;
-
Процесът по присъединяване към ЕС не включва подписването на предприсъединителен договор;
-
В договора по присъединяване няма клауза, която да ограничава България в производството на собствени продукти;
-
Преходните мерки в договора са насочени към синхронизиране на стандарти, а не към количествени ограничения.
От средата на юни в социалните мрежи се разпространяват публикации с твърдението, че България няма право да произвежда повече от 3% от необходимите ѝ хранителни продукти по силата на своя „предприсъединителен договор“ с Европейския съюз. Повечето публикации представляват екранна снимка с текст, на която не се вижда дата или автор.
Най-ранната поява на това твърдение според проверката на Factcheck.bg датира от април 2024 г. Разпространено е под формата на текст от профил с името Vennelin Nennchev . В публикацията, която е споделена в десетки групи като например „БЕЗ партии и политици“, „Соцносталгия“, „Против въоръжаването на България с F 16“, „НИЕ ИСКАМЕ ЗАБРАНА ЗА ЧЕРВЕИТЕ И НАСЕКОМИТЕ В ХРАНИТЕ“, „Излизане от СЗО и НАТО“ и др. твърдението се приписва на жена с името Пепа Събева, без самата тя да е отбелязана в нея. Също така текстът започва с обръщението „Г-Н НЕНЧЕВ“ – фамилното име на профила, който разпространява публикацията. С оптимизирано търсене в Google по ключови фрази излизат публикации във Фесйбук, под които профил с името Pepa Sabeva е изразявал неведнъж подобни тези. В тях е използван характерен правопис – главни букви, както и отстояние и от двете страни на препинателните знаци, което води до заключението, че именно този профил е първоначалния разпространител на дезинформацията.
Не съществува „предприсъединителен договор“ между България и ЕС
Присъединяването към Европейския съюз на държава-кандидат става с присъединителен договор.След като дадена държава кандидатства за членство в ЕС и искането ѝ бъде одобрено от всички държави членки на ЕС, процесът по присъединяване може да започне. Той включва преговори по 35 глави, които засягат основните европейски политики. Главата за селското стопанство изисква страните да прилагат стриктно правилата на ЕС и да имат ефективен контрол и държавна администрация, за да подсигурят функционирането на общата аграрна политика, която включва подкрепа за фермерите, насърчаване на устойчивото управление на природните ресурси, опазване на селските райони и др. В глава 12 се обсъждат правилата на ЕС за безопасност на храните, включително хигиенни изисквания при тяхното производство.
Тези преговори спомагат за подготвянето на страната кандидатка за евентуалното й членство и се съсредоточават върху приемането на установеното законодателство на ЕС и изпълнението на необходимите съдебни, административни и икономически реформи. След като преговорите по всички области на политиката приключат се подготвя договор за присъединяване. За да бъде подписан, е необходимо най-напред одобрението на Европейския парламент и единодушното одобрение на Съвета на ЕС, преди всички държави – членки и страната кандидат да могат да го подпишат. След като всички договарящи се страни ратифицират договора за присъединяване, страната кандидат става член на ЕС от датата, посочена в договора за присъединяване.
Как протича процедурата в България
В края на 1995 г. България подава официална кандидатура за членство в ЕС. През 1997 г. Европейската комисия публикува становище по молбите за членство като в него пише, че независимо от постигнатия напредък, България не е готова да започне незабавни преговори за разлика от някои други страни от Централна Европа (като Полша, Чехия и Унгария). Значителни усилия трябва да бъдат положени в областта на околната среда, транспорта, енергетиката, селското стопанство, правосъдието и вътрешните работи. През 1999 г. България все пак получава покана за започване на преговори за членство.
През 2002 г. Европейският съвет включва в целите си приемането на България и Румъния в Европейския съюз през 2007 г., при условие, че те постигнат необходимия напредък. Процесът на преговорите продължава около три години и половина и приключва на 15 юни 2004 г. Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Съгласно него ЕС декларира, че целта е България да стане официално членка от 1 януари 2007 г. Единствената специфична мярка за България е въвеждането на механизма за сътрудничество и проверка (CVM), който следи реформите в правосъдието и борбата с корупцията до 2019 г.
Договорът по присъединяване е публичен документ, който може да се намери на сайта на Европейския съюз. В текста няма клауза, която да казва, че България има ограничение да произвежда само 3 % от собствените си нужди, или че има таван за националното производство на селскостопански продукти. Напротив, преходните мерки, които са посочени в него, са насочени към синхронизиране на стандарти, не към количествени ограничения.
Храна за дезинформация
Внушения, че ЕС умишлено унищожава българското производство и животновъдство, често се използват в дезинформационните наративи. Последната такава вълна беше в края на миналата година, когато от Европейския орган за безопасност на храните обявиха наличието на чума по дребните преживни животни. Обвиненията бяха насочени към българските власти и европейските институции, че си измислят чумата, за да ликвидират българското животновъдство. Целта – да внасяме европейско месо, а в крайна сметка да изчезнем като народ.
През 2023 г. пък се разпространи твърдението, че ЕС унищожава българските лозя като плаща за изкореняването им. Проверката на Factcheck.bg тогава показа, че България сама е избрала да приложи мярката „окончателно изкореняване на лозя“, финансирана от ЕС, която се оказа незадължителна. Програмата е съществувала еднократно през 2011 година, като от нея са се възползвали 14 лица, изкоренявайки едва 63 хектара.
Проверено:
Твърдението, че България не може да произвежда повече от 3% от необходимата ѝ храна по силата на „предприсъединителен договор с Европейския съюз“, е невярно. Процесът по присъединяване към ЕС не включва подписването на предприсъединителен договор. В договора по присъединяване няма клауза, която да ограничава колко собствени продукти може да произвежда България. Преходните мерки в договора са насочени към синхронизиране на стандарти, а не към количествени ограничения.
Материалът Не е вярно, че ЕС не позволява на България да произвежда необходимите ѝ хранителни продукти е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg