Една година след разгара на глобалната търговска война, инициирана от Доналд Тръмп през 2025 г., икономическите последици продължават да пренареждат световните пазари. Макар България да не е сред преките мишени на Вашингтон, страната се оказа в епицентъра на вторичен трус, който разклаща стабилността на местните индустрии. 

Последният анализ на кредитния застраховател Coface разкрива, че българската икономика плаща цената на своята дълбока интеграция в европейските вериги на доставки, превръщайки се в неволна жертва на затихващото външно търсене.  

Българският бизнес под натиск 

За разлика от прекия сблъсък между големите икономически сили, въздействието върху България е предимно косвено, но не по-малко осезаемо. 

За България митата не бяха толкова директен шок, колкото фактор, който влоши така или иначе напрегнатата външната среда – чрез по-слаб износ, по-ниска индустриална активност в Европа и повишена несигурност за бизнеса“, коментира Пламен Димитров, управител на Coface България. 

Тъй като страната ни е силно отворена икономика, ориентирана към пазари като Германия и Италия, всяко колебание в поръчките от тези държави се пренася светкавично към българските подизпълнители. 

Най-засегнати се оказват ключови сектори като машиностроенето, металургията и производството на автомобилни компоненти. Когато европейският износ към САЩ стане по-скъп и по-малко конкурентоспособен поради новите тарифи, крайните производители в ЕС съкращават обемите си, което води до директно свиване на приходите за българските партньори. Този негативен ефект се засилва и от пренасочването на глобалните търговски потоци, което довежда до агресивна конкуренция от трети страни, предимно от Югоизточна Азия, натискайки маржовете на българските износители до критични нива.  

В резултат, макар България да не е пряко сред основните търговски партньори на САЩ, ефектът от митата се пренася чрез по-слаба външна среда, по-висока несигурност и засилен натиск върху индустриалните сектори, което ограничава експортния потенциал и инвестиционната активност“, обобщават от Coface.   

Кой всъщност „плаща сметката“? 

Паралелно с процесите в Европа, анализът на Coface разбива един от основните политически митове в САЩ – че тежестта на митата се поема от чуждестранните износители. Въпреки твърденията на американската администрация, че външните компании ще намалят цените си, за да запазят пазарен дял, данните за 2025 г. показват обратното. С изключение на няколко специфични категории като спиртни напитки и дървесина, маржовете на чуждестранните компании остават стабилни, което означава, че разходите по вноса остават в рамките на американската икономика.  

Всъщност именно американските компании са тези, които в момента „плащат сметката“. Инфлацията при производствените разходи в САЩ е достигнала тревожни нива в редица отрасли: 20% в металургията, 9% при домакинските уреди и 8% в автомобилния сектор. Този скок на разходите за суровини директно подкопава печалбите на местния бизнес, тъй като американските потребители, все още изтощени от инфлацията след пандемията, показват силна съпротива срещу по-нататъшно повишение на крайните цени.  

Доказателство за напрежението в американската икономика е и ръстът на фалитите, които вече надвишават с 15% средните стойности от 2019 г. Въпреки че БВП на САЩ продължава да расте, броят на заявленията за несъстоятелност се задържа на високи нива за трето поредно тримесечие, сигнализирайки за сериозни структурни проблеми под повърхността. 

В крайна сметка търговската война от 2025 г. оставя след себе си среда на повишена несигурност и от двете страни на Атлантика. За България това означава период на ограничена инвестиционна активност и необходимост от адаптиране към променените вериги на доставки, докато бизнесът се опитва да навигира в свят, където протекционизмът се превръща в новото нормално.   

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg