В навечерието на 24 май – празника на българската просвета, култура и славянската писменост, разговаряме с Иван Желязков, преподавател по български език и литература в ПГКНМА „Проф. Минко Балкански“ в Стара Загора. Под негово ръководство ученици от гимназията вече имат зад гърба си няколко филма, създадени по литературни произведения. За тези творчески постижения и за успехите на неговите възпитаници очаквайте подробности в следващо интервю с г-н Желязков.

Настоящият ни разговор е посветен на образованието днес – на мястото на учителя в съвременната система, на предизвикателствата пред младите хора и необходимостта знанието да бъде не просто преподавано, а истински преживявано и осмисляно.

– Г-н Желязков, в навечерието на 24 май разговорът за образованието винаги е особено важен. Какво трябва да се промени в системата?

– Преди всичко трябва да осъзнаем новата роля на учителя и новата роля на учениците. Учителят вече не е онази назидателна фигура, която изсипва знание с големите книги и огромния обем информация. Той е медиатор, мотиватор, вдъхновител. Трябва да насърчава, да подкрепя, да насочва, да търси. Трябва да се учи и да се надгражда заедно с учениците.

Учителят трябва да бъде изключително активен и отдаден на професията. Сам да предлага идеи и инициативи. И то не кампанийно, а като вътрешна потребност. Тогава учениците забелязват учителя. Те много ясно усещат кой човек стои истински в професията.

Всичко това изисква двустранни, дори тристранни усилия – учители, ученици и родители. Изключително важно е разбирането и подкрепата на родителите.

Там, където има доверие и подкрепа, нещата се получават, както е при нас

Защото родителят поверява на училището не просто обучението, а голяма част от формирането на личността на детето си. Това е огромно доверие и ние като учители трябва да го осъзнаваме.

– Кое е най-ценното, което искате вашите ученици да получат?

– Да имат стремеж към самоусъвършенстване, към развитие. И най-вече – любопитство. Аз вярвам в тезата, че любопитството движи света напред. Когато човек е любопитен, той започва сам да се развива.

Любопитството ни кара да търсим предизвикателства, да задаваме въпроси, да търсим отговори

А още преди да сме намерили едните отговори, вече да сме готови да зададем следващите въпроси. Защото времето, в което живеем, е много динамично.

– Вие сте човек с дълъг професионален път – и като учител, и като експерт в Регионалното управление на образованието. Защо се върнахте в училище?

– Работя в образователната система вече почти 24 години. Работата в администрацията е различна. Докато в училище човек вижда резултата от това, което прави. Още когато през 2012 г. напусках училище и отидох в РУО, си дадох сметка, че учителят разбира какво е загубил, едва когато излезе от класната стая. И винаги, когато съм разговарял с колеги, които са били пред подобно решение, съм им казвал: „Не бързайте. Помислете добре“. Особено когато става дума за хора, от които системата има нужда. Защото образованието има необходимост от учители, които не просто демонстрират, че работят в училище, а истински творят. А ние имаме много такива колеги. Може би най-важното е образователната система да бъде много по-ориентирана към това да мотивира и задържа такива учители.

Разбира се, много неща могат да се променят в системата.

Но всяка промяна трябва да бъде резултат от широка обществена дискусия, в която учителите не просто да участват формално, а думата им действително да тежи

И може би самата професионална общност също има още какво да развие в себе си – повече активност, повече инициативност, повече категоричност, когато се обсъжда бъдещето на образованието. Защото визията за следващите 5, 10, 15 или 20 години не може да се изгражда без хората, които всеки ден са в класната стая.

– Какво бихте пожелали в навечерието на 24 май – на учениците, на колегите си, на цялата образователна общност?

– На всички учители, ученици, родители и на всички хора, които подкрепят образованието, бих пожелал вдъхновение, дръзновение, сили и вяра в утрешния ден. Когато вярваме, че утре ще бъде по-добре от днес, ние сме готови да посрещнем това утре с повече оптимизъм, повече надежда, повече спокойствие и повече градивност.

NBP.bg, Радослава РАШЕВА

Публикувано със съгласието на: NBP.bg