Иван Смилянов – (поезия)

[ad id=“225664″]

* * *

Късно е.

Лети колата

по прашния път.

Гледам залеза

и тревога ме гложди:

да се върна ли?

Поглеждам кучето –

то нехае.

Кучето си е куче…

[ad id=“263680″]

А пък аз съм човек

и не зная дали

през нощта ще оцелея…

Поне една табела да има…

Само кървав залез.

И пустиня…

Безизходица. Безпътица.

Озарява ме

далечна светкавица.

Боже, не е ли

безпътицата

с най-много пътища?!

Из „Птици в нощта“