1. Денят е свързан със слънчевата енергия

Според народните вярвания, на Еньовден слънцето „трепти“, „играе“ при изгрев. Хората вярвали, че който види този „танц“ на слънцето, ще бъде здрав през цялата година. Затова още преди изгрев хората се качвали на високи места, за да го наблюдават.

2. Билките имат най-голяма сила само до изгрев

Според поверието, набраните преди изгрев слънце билки на Еньовден притежават най-силната лечебна енергия през цялата година. Жените и бабите тръгвали по полята в ранна утрин, за да събират „Еньовски билки“.

3. „Еньова булка“ – обичай за дъжд и плодородие

В някои райони на България се избира момиче, наричано „Еньова булка“, което се облича в бяла риза и се закичва с цветя и билки. Обикаля селото с песни и хората я поливат с вода – това е древен магически обичай за плодородие и дъжд.

4. Гадаене с китка през венец от билки

Момите пускат китки с имена през „Еньовски венец“, изплетен от 77 билки и половин (за „незнайната“ болест). По това как се изважда китката се гадае за бъдещето – любов, женитба, късмет.

5. Свързан е с рождеството на Йоан Кръстител

Еньовден съвпада с християнския празник Рождество на Св. Йоан Кръстител. Именно затова празникът носи и името „Яньовден“ или „Яне“, тъй като „Еньо“ е старо българско име, свързано с Йоан.

6. Магическа роса и лековита вода

Смятало се, че сутрешната роса на Еньовден е целебна – хората се търкаляли в нея или измивали лицето си за здраве и защита от болести. Някои дори събирали вода от 77 различни извора.

7. Поверие: „Еньо си наметнал кожуха и отива за сняг“

Това е шеговито народно вярване, че от Еньовден дните започват да намаляват, макар че лятото тепърва започва. То символизира цикличността на природата и началото на обратния път към зимата.