- Не е вярно, че инфлацията в Хърватия е скочила рязко заради еврото през 2023 г;
- Според ЕЦБ и Хърватската народна банка влиянието на въвеждането на еврото върху инфлацията в Хърватия е между 0,3 и 0,4 процентни пункта, а за цялостните нива на инфлация допринасят други международни фактори;
- Инфлационни динамики се наблюдават в същия период и в България, много преди еврото да бъде прието официално;
- Твърденията за инфлацията в Хърватия се използват за всяване на страх и несигурност във връзка с предстоящото присъединяване на България към еврозоната.
В дните преди обявяването на заключенията в извънредния конвергентен доклад за България от страна на Европейската комисия, в българския публичен дебат се появи нова вълна от дезинформация по темата за еврото. В центъра ѝ отново се оказа Хърватия – последната страна, приела единната европейска валута в началото на 2023 г. Икономическият път на Хърватия често се използва като паралел и предупреждение за българската икономика в реториката против предстоящия прием на еврото. В този случай спекулациите тръгват от най-високо институционално ниво – от президента, бившия магистрат Румяна Ченалова и партийни лидери на парламентарно представени партии.
На 30 май 2025 г. по време на изявление пред журналисти във Вършец, президентът Румен Радев заявява:
„Опитът от други държави, приели еврото, сочи, че още с обявяването на конвергентния доклад започва устойчив ръст на цените, особено на услугите, в националната валута и до времето на въвеждане на еврото се натрупва едно значително поскъпване.“
Макар президентът да не споменава конкретни примери, ден по-късно в социалните мрежи се разпространяват предположения, че става дума за Хърватия. Един от най-споделяните постове по темата е на бившата съдийка Румяна Ченалова, публикуван на 31 май. В него тя пише:
„През май 2022 г. е приет конвергентния доклад за Хърватия. Инфлацията е 2,4%. За една година инфлацията се повишава над пет пъти. Към май 2023 г. е 13%. Можем да предполагаме какво ще се случи в България, имайки предвид липсата на компетентност, корумпираното мислене и безотговорността на управляващите… 31.05.2025 г. — национален протест!“
Постът бързо събира множество споделяния и реакции, но е фактологически некоректен. В същия ден евродепутатът Радан Кънев публикува опровержение, основано на статистика от хърватския статистически институт:
- “Инфлацията в Хърватия година и половина ПРЕДИ доклада е 13.3%.
- Инфлацията СЛЕД доклада, за същия период, е 9.5%.
- Тенденцията на ценови ръст е сходна във всички европейски държави, независимо дали са в еврозоната или не.
- Инфлационната вълна в Европа започва още през май 2021 г., а не след май 2022 г.
- Всички тези динамики се наблюдават и в България, без още да е прието еврото.“
Какво се случи в Хърватия?
Данните от хърватския статистически институт показват, че по-голямата част от инфлационния натиск се е случила преди приемането на еврото. В пика си през есента на 2022 г. годишната инфлация в страната достига 13.2%, след което започва постепенно да спада – тенденция, наблюдавана и в останалата част от ЕС. До май 2023 г. тя вече е под 9%. Тези данни са публикувани в официалния бюлетин на Хърватския статистически институт (DZS) за септември 2022 г.
След обявяването на конвергентния доклад инфлацията в Хърватия не се отличава съществено от тази в страни като Унгария, Полша или Чехия, които запазват собствените си валути. В действителност хърватската куна е фиксирана към еврото години преди влизането на страната в еврозоната, а самият преход минава с минимално повишение на цените при преоценката в евро.
През пролетта на 2024 г. в редица български медии и социални мрежи се наблюдава вълна от публикации, които представят Хърватия като пример за негативните последици от приемането на еврото. Основният акцент е поставен върху факта, че през март 2024 г. страната отчита най-висока инфлация в еврозоната – 4,9%. Въпреки че статистически това е вярно, тези публикации пропускат важен контекст: увеличението е минимално спрямо предходния месец (+0,1 п.п.), а общата тенденция след влизането в еврозоната е към намаляване на инфлацията.
Наблюдава се тенденция, в която едни и същи текстове, обикновено без посочен източник или автор, се публикуват в множество сайтове – сред които „Труд“, „Пик“, „Блиц“, „Гласове“, „Критично“, „Faktibg.com“, „Sofia Times“ и др. Заглавията често са сензационни и внушават пряка връзка между инфлацията и приемането на еврото, без задълбочен анализ или статистически контекст.
В социалните мрежи тези твърдения се разпространяват масово, включително от профили и групи, близки до партия „Възраждане“ и други евроскептични среди. Част от дезинформацията се основава и на лични разкази, като този на българката Диана Гласнова, която твърди, че цените в Хърватия са се „удвоили“ след въвеждането на еврото – твърдение, което не е подкрепено от официални икономически данни, но на по-късен етап е цитирано от БНР и други медии.
Какво пропускат тенденциозните публикации:
- Инфлацията в Хърватия трайно намалява от края на 2022 г.
- Ръстът на доходите през 2023 г. е около 12%
- Страната е сред лидерите в ЕС по икономически растеж
Според проучване на Европейската централна банка и Хърватската народна банка (ХНБ), влиянието на въвеждането на еврото върху инфлацията в Хърватия е между 0,3 и 0,4 процентни пункта, което съставлява приблизително 3,6% от общата годишна инфлация през август 2023 г. (8,4%)
Хърватия влиза в еврозоната въпреки високата инфлация, тъй като тя е в съответствие със средните стойности в ЕС и не представлява изолиран случай – цените нарастват в цяла Европа заради възстановяването на икономиките от Ковид пандемията и кризата около войната в Украйна.
Европейската комисия признава тези извънредни условия и прави изключение по отношение на инфлационния критерий, тъй като Хърватия последователно изпълнява останалите икономически изисквания – дефицит, дълг, стабилен валутен курс и лихвени проценти.
Българският контекст
Изказването на президента идва на фона на сериозно политическо противопоставяне по темата за въвеждането на еврото. Румен Радев критикува управляващите за липсата на подготовка, финансови буфери и социални мерки. Критиките на президента не съдържат конкретни примери, но в социалните мрежи те се трансформират в спекулации, които използват думите му като довод. В същото време в социалните мрежи се наблюдава нова вълна от дезинформация, подобна на тази от есента на 2023 г.срещу влизането на България в еврозоната. Както тогава, така и сега в нея се използват подвеждащи или извадени от контекста примери с Хърватия.
България е във валутен борд, който фиксира лева към еврото. Това означава, че основната инфлационна динамика в страната не се дължи на курса на валутата, а на международните цени, политики на доходите и вътрешни фактори като например пазара на труда, производителността и конкуренцията. Примерите от Словакия и Словения също показват, че при спазване на добри регулаторни практики преходът към еврото не води автоматично до скок на цените.
След въвеждането на еврото в Словения през 2007 г., инфлацията се увеличава с около 0.3 процентни пункта, като основните повишения са в цените на услугите в ресторанти и кафенета. Общото въздействие върху инфлацията е незначително, благодарение на ефективни комуникационни кампании и мерки за защита на потребителите.
При прехода на Словакия към еврото през 2009 г., инфлацията там се увеличава с 0.12 до 0.19 процентни пункта.
Проверено:
Твърденията, че през 2023 г. инфлацията в Хърватия е скочила рязко заради еврото, са неверни. Според ЕЦБ и Хърватската народна банка влиянието на въвеждането на еврото върху инфлацията в Хърватия е между 0,3 и 0,4 процентни пункта, а за цялостните нива на инфлация допринасят други международни фактори. Инфлационни динамики се наблюдават в същия период и в България, много преди тя да е приела еврото. Твърденията за инфлацията в Хърватия се използват за всяване на страх и несигурност във връзка с предстоящото присъединяване на България към еврозоната.
Автор: Елена Родимова
Материалът Не е вярно, че инфлацията в Хърватия рязко е скочила заради въвеждането на еврото е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg