13 август и „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
На 13 август 1911 г. с първия български самолет „Блерио“ летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София и е сформирано аеропланно отделение в армията с единствен самолет. Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Служи в 4-ти артилерийски полк в София. След конкурс е изпратен в школата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Симеон Петров е първият авиатор в световната история, който приземява самолет със спрял двигател. По повод на това геройство френските пощи издават картичка с лика му. Участва в Балканската война, като на 7 ноември 1912 г. става първия пилот, извършил нощна бомбардировка, а на 14 март 1913 г. пръв в света лети над противникова столица —Цариград. Така поставя началото на стратегическите действия на авиацията.Симеон Петров конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и така бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война. През войната Симеон Петров е началник на II-ро аеропланно отделение.
На тази дата през 1847 г. е роден Георги Странски (1 август стар стил) в Калофер. През 1864 г. заминава за Букурещ, където завършва първо медицинско училище, а през 1874 – медицина в Букурещкия университет. През следващите години работи като лекар в Бузъу и Букурещ и издава книгата „Медицински беседи“ (1876). Той е близък със своя съгражданин Христо Ботев, на когото става кум. До Георги Странски, Иван Кавалджиев и Иван Грудов Христо Ботев изпраща знаменитото си писмо от борда на „Радецки“, в което изповядва:
„Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва.“
В Румъния Георги Странски е сред основателите на Българското човеколюбиво настоятелство и член на Българското централно благотворително общество, което наследява под благовиден предлог БРЦК след разгрома на Априлското въстание. По време на Сръбско-турската война (1876) участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската война (1877-1878) е военен лекар в румънската армия.
По време на Временното руско управление Георги Странски е окръжен лекар на Плевен. След това е народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Обикновено Народно събрание (1879). През 1879 се установява в Пловдив, където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е директор на финансите (1880-1881), член на Постоянния комитет (1879-1880, 1882-1883) и негов председател (1883-1884), председател на Областното събрание (1883). Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския таен централен революционен комитет и след преврата става председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България.
След Сръбско-българската война Георги Странски е дипломатически агент на България в Белград (1886-1887). След това е министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов (1887) и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов (1887-1890). Той е и народен представител в V Обикновено Народно събрание (1887-1890) и VI Обикновено Народно събрание (1890-1893). След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски подновява лекарската си практика. През 1897-1899 е управител на Александровска болница в София, а през 1899-1900 е окръжен лекар в Русе. От 1900 до 1904 е председател на Върховната сметна палата. Георги Странски умира на 17 януари (4 януари стар стил) 1904 г. в София. На неговото име е кръстена Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Плевен.
На 13 август 1826 г. е родена Неделя Петкова. Моминското име е Неделя Делюва Гульова. Получава елементарна грамотност по взаимоучителната метода в Сопотския девически манастир, след което се самообразова. По препоръка на Найден Геров става учител в новооткритото девическо училище в София (1858-1861), където работи със Сава Филаретов. По-късно е учителка в Самоков (1862-1864), Кюстендил (1864-1865), Прилеп (1865-1866), Охрид (1868-1869), Велес (1870-1871). В Прилеп организира за първи път честване на празника на Светите братя Кирил и Методий, а във Велес се включва в местния революционен комитет. След разкриване на участието ѝ в комитета, тя е изгонена от града и с подкрепата на Зографския манастир основава смесено българско училище във Вардарския квартал на Солун. Участва в борбата на местното население срещу гъркоманите, създава женски и благотворителни дружества, съдейства за изпращането на български девойки на учение в Русия.
След Освобождението живее в Кюстендил (1878), а през 1879 година се заселва в София. През 1883 г. се установява в Ракитово и работи за просветата на чепинските българи. Умира в София на 1 януари 1894 г. Неделя Петкова е майка на Станислава Караиванова-Балканова. Двете ушиват знаме, което е използувано за обявяване на Разловското въстание. Омъжена е за най-малкия вуйчо на Васил Левски (брат на майка му Гина) – Петко Караиванов.
Всяко от тези събития, личностите, участвали в тях и други значими факти, можете да намерите на български и английски език в уникалната книга „Хиляда причини да се гордеем, че сме българи“. „Хиляда причини“ е издание, което трябва да заеме достойно място във всеки български дом. То е памет и знание. То е и най-добрия подарък за близките ни, живеещи в чужбина и децата им. Нещо повече – изключителен дар е и за англоговорящи приятели, партньори, дипломати, любители на световната история.
С богатия си илюстративен материал на оригинални артефакти и открития по нашите земи, с краткото, но точно и ясно описание на събития и личности, сборникът е един уникален поглед към едно изумително наследство и на изключителен принос към европейската история и култура.