Постройката е прекрасна като рая, а водата по-скъпоценна от животворната, гласи надпис, който ще бъде възстановен

* Това е връщане на душата на града ни, коментира председателят на комисията по култура в Шумен Венцислав Венков 

Най-красивата и мистична чешма в България, занемарена от десетилетия, съвсем скоро ще получи нов живот. Става дума за легендарната Куршун чешма в Шумен – архитектурно бижу от XVIII век и едно от Чудесата на България, съхранило в себе си история, поезия, легенда и дух.

Проектът за реставрация вече е внесен в Националния институт за недвижимо културно наследство, а след очакваното одобрение от Министерството на културата, започва и дълго чаканото възстановяване. Това съобщи председателят на комисията по култура към Общинския съвет в Шумен Венцислав Венков.

Превръщането на Куршун чешма отново в жив паметник на времето става възможно благодарение на щедростта на бизнесмена Фикрет Индже, собственик на един от най-големите заводи у нас „Алкомет“ и носител на най-високото отличие на града – „Ключ на Шумен“. Семейството му не само финансира реставрацията, но и изцяло подкрепя архитектурния проект и бъдещата поддръжка на обекта.

„Това е повече от възстановяване – това е връщане на душата на града“, коментира Венков.

Куршун чешма е построена през 1774 година в тогавашната „Козлук махала“ – пазарен квартал на Шумен, който е бил оживено средище на занаятчии и търговци. Изградена е от бял варовиков дялан камък, с богато орнаментирани фасади и първоначално покрита с оловни плочи – именно оттук идва и името й („куршун“ означава „олово“ на арабски).

Изработката на чешмата свидетелства за високо майсторство на каменоделците от онова време. Използваните елементи – полуколонки, арки, декоративни медальони – са типични за балканския стил на градската архитектура от края на XVIII век, повлиян от източните традиции, но адаптиран към местната култура и занаятчийска естетика.

На лицевата й, северна страна е вградена мраморна плоча с изящен надпис на османотурски език. В него са изписани имената на поръчителя – султан Абдул Хамид хан I, на поета и калиграф Кяни, както и на майстора строител Ечем хаджи Мехмед паша. Надписът е пример за класическа османска поезия:

„Какъв извор е това – подобен на райския извор, каква чешма е това – подобно на райска чешма. Постройката е прекрасна като рая, а водата по-скъпоценна от животворна вода.“

При реставрацията на Куршун чешма ще бъде възстановен оригиналният надпис, а до него ще бъде поставен превод на български език, за да може посланието му да достигне до всички посетители.

С Куршун чешмата е свързана и една стара легенда. Разказва се, че султанът, отвратен от войните и проливането на кръв, наредил да се претопят бойните куршуми. От оловото били изработени покривните плочи за чешмата – като символ на мира и новото начало.

Според традицията в мюсюлманската култура, построяването или възстановяването на чешма е едно от най-добрите дела, които човек може да извърши – за добро, за опрощение на греховете или в памет на починал. Казва се, че дори ако само едно птиче пийне от водата, това е достатъчно за спасението на една душа.

Според проекта ще бъдат възстановени автентичният дървен покрив и архитектурният силует. Ще бъдат поставени и нови чучури с реална водна връзка от градската мрежа. Изчистено ще е пространството около чешмата и ще бъде оформено ново парково пространство.

Шумен е известен със своите исторически чешми – всяка със своя история. Сред тях са Карасулската чешма, Бабачката чешма, както и Михалбеговата чешма в квартал „Дивдядово“.

Бабачката чешма привлича посетителите с лечебните си свойства. Тя се намира в днешния кв. „Дивдядово“, който  някога е бил самостоятелно селище с богата традиция и духовност. Разположено е в близост до някогашния път към Мадарския конник и Плиска – дестинации, наситени с история.

Чешмата е изградена в края на XIX век в памет на възрастна жена – баба Хаджиева (оттук идва и името й – „Бабачката“), която приживе дарила средства за изграждането й с желанието да остави след себе си нещо полезно за хората. 

Съществува местен разказ, че бабата живяла в скромност, но всяка стотинка отделяла „за водата“, защото вярвала, че „който дава вода – дава живот“. След смъртта й жителите сами построили чешмата на пътя, където и до днес много пешеходци и поклонници спират да отпочинат.

Бабачката чешма е изградена от местен варовик, със скромна, но стабилна конструкция. За разлика от Куршун чешма, тя няма пищна орнаментика, но има камък с издълбан кръст, поставен в горната част – знак за християнската й връзка.

Водата й извира от естествен източник и е считана за лечебна – особено при болести на очите. Дори и днес местни хора пълнят бутилки за вкъщи, като спазват мълчание и ритуал на благодарност.

Стара легенда разказва, че при суша жените от селото носели при чешмата хляб и сол, оставяли ги на камък и се молели за дъжд. Смятало се, че ако се чуе птича песен отгоре – молбата е чута.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/