Седял един старец при портите на някакъв град. Към него се приближил чужденец и попитал:
– Никога не съм идвал в този град. Какви са хората, които живеят тук?
Старецът му отговори с въпрос:
– Какви бяха жителите на града, от който идваш?
– Себични и зли. Тъкмо затова го напуснах – рекъл чужденецът.
Старецът отвърнал:
– И тук ще откриеш същите хора.
Малко по-късно друг чужденец се приближил и попитал стареца:
– Тъкмо пристигам. Кажи ми какви са хората, които живеят в този град?
Старецът отвърнал:
– Кажи ми друже, какви бяха хората в града, от който идваш?
– Бяха добри и приветливи. Имах там много приятели. Мъчно ми беше, че се разделям с тях.
– И тук ще намериш същите хора – отговорил старецът.
[ad id=“225664″]
Как тъй старият човек дава два напълно противоположни отговора на един и същи въпрос? Това е, защото всеки носи своя свят в сърцето си. Двама братя, двама приятели, двама съпрузи никога не биха възприели света по сходен начин, дори всекидневието им да не се различава.
Възгледите ни за света не съвпадат със самия свят, а ни го показват такъв, какъвто го възприемаме през призмата на нашата чувствителност, на нашите емоции, на нашия дух, на нашата култура. Ако светът ви се струва тъжен или враждебен, преобразете отношението си и той ще ви се стори различен.