• Твърдението, че над 100% от доходите на българите отиват за данъци, не е вярно – общата данъчна тежест не може да се изчислява чрез сумиране на процентните ставки на всички преки и косвени данъци в държавата;

• Ставките по косвените данъци, които са включени в крайната цена на стоките, не могат да се прибавят автоматично към данъчната тежест – те се изчисляват като процент от цената на съответната стока, а не от доходите на потребителя. Тези данъци зависят от потреблението – например гражданите, които не пушат, не плащат акциз върху цигарите; 

• Социалните вноски в пълния им размер също не могат да бъдат прибавяни към данъчната тежест, защото се разделят между работника и работодателя;

• България е страната с най-нисък данък върху доходите – 10%, най-нисък акцизен данък върху кутия цигари и втория най-нисък акциз на горивата сред 35 европейски държави. Страната се нарежда и на 22-ро място по размер на ДДС сред европейските страни.

От началото на юли в социалните мрежи се разпространява публикация с калкулация на данъците, които плащат българите. Според нея около 100% от приходите на българите отиват за плащане на данъци.

“ А данъците, които поправете ме ако греша, към момента са над 100% от прихода на българите?!?

ЗОВ – 8%, ДДС – 20%, ДОД – 10%, ~ДОО – 13.78%, ДЗПО – 1%, УПФ – 0-5%, данък сгради и такса смет ~ 1.3%, МПС (~данък МПС, годишна винетка, год. техн. преглед, застраховка гражданска отговорност, ремонт /вследствие на „прекрасните“ пътища/ и обслужване): ~ 17.8%, Акциз – гориво: ~ 3,7%, Акциз – тютюневи изделия: ~ 15,08%

Общо до тук: 95,66 % от прихода на българите, а има и още…”, гласи споделяният текст.

Публикациите във Фейсбук са озаглавени „КОГАТО ЦИФРИТЕ ГОВОРЯТ И БОГОВЕТЕ МЪЛЧАТ!“, а тази с най-много реакции е качена от страницата „Атака Своге“ и към момента е събрала над 5 хил. споделяния. Същата публикация разпространява и неверни твърдения за Народна Република България и местата, които е заемала в световни класации по икономически и социални показатели. 

1 of 3

Твърдението, че над 100% от доходите на българите отиват за данъци, не е вярно. В публикацията се изброяват два типа данъци – преки и косвени, като се сумират ставките по всички тях. Този принцип на изчисляване е неправилен и води до погрешни изводи за данъчната тежест.

Преките данъци са тези, които биват удържани от доходите като например данък доход, който е 10% и е най-ниският сред 35 европейски държави. Другите преки данъци са свързани със здравни и социални осигуровки, които се поделят между работника и работодателя, когато има трудов договор. Така например за здравното осигуряване работодателят поема 4,8% начислени на база брутния доход на работника, а от възнаграждението на работника се удържат 3,2%. 

В публикацията се изреждат и косвени данъци, които се изчисляват като процент от цената на съответната стока. Техните ставки не могат автоматично да бъдат прибавяни към данъчната тежест, защото не се начисляват върху доходите на потребителя, а само върху цената на отделен продукт, който той консумира. Тези данъци зависят от потреблението – ако човек не пуши или няма кола, той не плаща съответния акциз или данък. 

Преки данъци 

Данъците върху доходите са преки данъци. От 2008 г. в България е въведен плоският данък, което означава, че всички доходи се облагат с една ставка – 10%. Различно се третират доходите от стопанската дейност на едноличните търговци, които се облагат със ставка от 15%. Различна ставка има и при доходите от дивиденти – те се облагат с 5%. Данъкът върху доходите се изчислява след плащане на осигуровките, тоест данъчната основа на работниците се намалява с платените осигуровки. България е с най-ниският данък върху доходите сред 35 европейски страни, заедно с Румъния.

Осигурителните вноски в България се разделят между работодателя и работника. Осигуровките се делят на два основни вида - социални и здравни. Социалните осигуровки са насочени към Държавното обществено осигуряване (ДОО) и представляват осигуряването на работещите за пенсия, болест и майчинство, безработица и трудова злополука, като вноски в размер на 11,42% от брутното възнаграждение се поемат от работодателя, а 8,38% - от работника. За лицата, родени след началото на 1960 г., част от вноската за пенсия се насочва към лични партиди в частните пенсионни фондове (ДЗПО) - 2,8% върху брутния доход идват от работодателя и 2,2% от работникa.

Здравните осигуровки са насочени към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - 4,8% за работодателя и 3,2% за работникa. Общият размер на осигуровките е 32,70-33,40% върху брутното възнаграждение. За всички, работещи в трета категория труд, към която спадат стандартните професии без рискови или вредни условия на труда, осигурителната тежест се поделя, като от тях 18,92-19,62% са за сметка на работодателя и 13,78 % се удържат от месечното възнаграждение за сметка на служителя.

Корпоративният данък обхваща всички печалби на местни и чуждестранни юридически лица, чиято стопанска дейност е в България. Доходите на физическите лица и корпоративните печалби у нас се облагат с равна ставка от 10%. Това е един от най-ниските корпоративни данъци в страните от ЕС, по-нисък има само в Румъния, където е 9%. 

Косвени данъци 

Чрез данък добавена стойност (ДДС) се облага потреблението на отделните хора, независимо от техните доходи. ДДС у нас е 20%, като след прибавянето му се получава крайната цена на съответната стока или услуга. Върху услуги по настаняване, книги и печатни издания и бебешки храни и продукти се прилага намалена ставка от 9%. Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) бюджетът в България е ориентиран в по-голяма степен към облагане на потреблението и ДДС се превръща в главен източник на приходи за държавата. България се нарежда на 22-ро място сред 35 държави в Европа по ДДС върху стоките.

Акцизът е еднократен косвен данък за производство или внос на определени стоки. За разлика от други данъци като ДДС, акцизът има регулаторна функция и се използва за ограничаване потреблението на дадени стоки. Към момента с акциз се облагат алкохол и алкохолни напитки, тютюневи изделия, енергийни продукти (напр. горива) и електрическа енергия. Има два вида акцизни ставки – специфична и пропорционална. Специфичната е една и съща за всички единици от дадена стока без значение от цената й. 

Пропорционалната ставка е процент от цената на всеки продукт, т.е колкото по-скъп е той, толкова по-висок акциз се заплаща за него. Облагането с акциз не отменя облагането с ДДС. Според данни на Tax Foundation България има най-ниския акцизен данък за кутия от 20 цигари, който се равнява на 2,03 евро или 3,97 лева. България също така е на второ място в ЕС по най-нисък акциз на горивата от 0,363 евро на литър или 0,71 лева на литър.

Митото е такса за внос или износ на стока от една държава в друга. То се определя от съответната държава или съюз от държави. След влизането на България в ЕС, митата вече не играят роля в рамките на общия европейски пазар. 

Местните данъци се внасят в общинските бюджети и включват данък сгради, такса смет, данъци върху превозните средства, туристическият данък, данъкът върху таксиметровия превоз и патентните данъци (за дребни търговци, занаятчии и др.). 

Ден на данъчната свобода

Сайтът „Моите данъци“, който се поддържа от Института за пазарна икономика (ИПИ), позволява на всеки един гражданин да въведе своя доход и потребление на акцизни стоки, за да види кой е неговият личен ден на данъчна свобода. Това е хипотетичната дата, на която бихме изплатили всичките си данъци към държавата, ако всичко, което изработваме от началото на годината, отива само за това. Според изчисленията на ИПИ спрямо заложените консолидирани приходи в бюджета на България за 2025 г. и на база прогнозните стойности за БВП, Денят на данъчната свобода в България се пада на 3 юни, което е рекордно късно спрямо предишни години.

Според данни и анализ на одитната компания EY и Икономическия институт „Молинари“ 11 юни е средната стойност за страните в Европейския съюз. Според техните изчисления за 2025 г. Франция отбелязва Денят на данъчната свобода най-късно - на 18 юли, а Малта най-рано - на 15 април. Според техните данни за България този ден настъпва на 24 май, което я поставя на 5-то място сред страните от ЕС.

Проверено: 

Твърдението, че над 100% от доходите на българите отиват за данъци, не е вярно - общата данъчна тежест не може да се изчислява чрез сумиране на процентните ставки на всички преки и косвени данъци в дадена държава. Ставките по косвените данъци, които са включени в крайната цена на стоките, не могат да се прибавят автоматично към данъчната тежест - те се изчисляват като процент от цената на съответната стока, а не от доходите на потребителя. Тези данъци зависят от потреблението - например гражданите, които не пушат, не плащат акциз върху цигарите.

Социалните вноски в пълния им размер също не могат да бъдат прибавяни към данъчната тежест, защото се разделят между работника и работодателя. България е страната с най-нисък данък върху доходите - 10%, най-ниския акцизен данък върху кутия цигари и втория най-нисък акциз на горивата сред 35 европейски държави. Страната се нарежда и на 22-ро място по размер на ДДС сред европейските страни.

Материалът Не е вярно, че над 100% от приходите на българите отиват за данъци е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg