• Подвеждащо е твърдението на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, че България може „просто да се откачи от еврото“ и да фиксира лева към друга валута, например американския долар;

• Подобна едностранна стъпка би представлявала нарушение на международен договор със сериозни правни последствия;

• Смяната на еврото с друга валута би била трудно изпълнима на практика. Тя би изисквала излизане от действащия валутен борд и превалутиране на резервите на Българската народна банка;

• Според БНБ подобни действия от страна на България биха довели до девалвиране на курса на лева.

Твърдение:

На 11 май, Костадин Костадинов, лидерът на „Възраждане“, казва в интервю за БНР, че референдум за приемането на еврото трябва да има, че влизането в еврозоната е загуба на суверенитет и че България може да се свърже с друга, евентуално по-стабилна валута:

„Нашата валута не е вързана, просто има резервна валута – еврото. Нашата валута е постоянен, а не плаващ курс, определен от ЕЦБ и БНБ, те са се споразумели курсът да бъде един и същи. Това свързва българския лев с еврото. Ако утре решим, може да изберем друга световна валута със стабилна роля – например американски долар, швейцарски франк, японска йена, британски паунд.“

Очакваното влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., още по-реалистично след публикуването на конвергентния доклад на Европейската комисия за готовността на страната, е съпроводено от масирано разпространяване на дезинформация. Това изказване на Костадинов впоследствие е препубликувано в различни медии: Епицентър, Труд, Novini.bg, Tribune.bg, както и различни Фейсбук страници и групи, свързани с местните организации на “Възраждане”. 

Твърдението на Костадинов е само малка част от агресивната реторика, която партията му води срещу еврото и влизането на България в общоевропейското валутно пространство. Подобни изказвания се чуха и по време на националния протест в защита на българския лев на 31 май и демонстрацията в деня на публикуването  на конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка на 4 юни. 

1 of 4

В деня, когато стана известно, че страната е изпълнила условията за членство в еврозоната, Костадинов призова „всички български търговци и предприемачи да използват други валути. Даваме им съвет да използват американския долар, много по-устойчива и сигурна валута.“

Апелът му идва  в момент, в който американският долар се раздели с най-престижния кредитен рейтинг (Аaa). На 16 май рейтинговата компания Moody’s Investors Service понижи рейтинга на американската валута с едно ниво до Aa1, тъй като има тенденция на големи годишни фискални дефицити и нарастващи разходи за лихви.

И все пак, може ли България просто да се „откачи“ от еврото, въпреки статута си на страна-членка на Европейския съюз от 2007 г. насам и на участник в Механизма на обменните курсове от 2020 г., и да фиксира лева към друга валута? 

Защо обвързване с друга валута може да доведе до сътресения

На теория парламентът би могъл да измени Закона за Българската народна банка, като премахне борда или смени валутата, с която е обезпечен и обвързан левът. 

Практически обаче такова решение би било нарушение на международен договор, който е ратифициран от България. Това потвърдиха за Factcheck.bg от пресцентъра на Българска народна банка, към които се обърнахме за разяснение по темата. От там заявиха, че категорично не е възможно еврото да се замени с друга валута във валутния борд. Краткото обяснение гласи, че такова действие ще доведе до нарушение на договора за членство в ЕС.

1 of 3

Ето и самият отговор на БНБ:

От 1997 г. насам в България функционира паричен съвет (или т.нар. валутен борд), който е установен с разпоредби в Закона за Българската народна банка. В рамките му БНБ е задължена да купува и продава евро срещу български левове по фиксиран валутен курс (1,95583 лева за 1 евро).

Фиксираният през 1999 г. обменен курс има пряко отношение към изискването общата сума на паричните задължения на БНБ да не превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, тъй като левовият еквивалент се определя на основата именно на официалния валутен курс на лева към еврото. 

От БНБ уточняват, че „общата сума на паричните задължения на БНБ включва всички банкноти и монети в обращение, емитирани от БНБ, и салдата по сметки, притежавани от други лица в БНБ, с изключение на сметките на Международния валутен фонд. Във връзка с това всяка промяна на валутата би означавала, че курсът лев-евро ще стане плаващ, с всички произтичащи от това последствия – ще се наруши текущото изискване на Закона за БНБ и ще трябва по същество да се установи нов паричен режим в страната. Смяната на еврото с друга валута изисква и превалутиране на резервите, които поддържа Българската народна банка“, обясняват от БНБ.

Как влияе участието в Механизма на обменните курсове 

В допълнение от БНБ посочват, че от юли 2020 г. България участва в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) при условията на паричен съвет, с фиксиран обменен курс от 1,95583 лева за 1 евро, а участието е част от критериите за присъединяване към еврозоната. 

Рязък завой от вече установената практика би означавало девалвация на курса. Според уточненията на БНБ „България е поела ангажимент да спазва нормалните граници на отклонение, предвидени във валутния механизъм на Европейската парична система, като не трябва да допуска значителни отклонения. В допълнение, в чл. 3 от Протокол № 13 към Договора за функциониране на Европейския съюз се посочва, че държава членка, която е в процес на присъединяване към еврото, не трябва да осъществява девалвация на централния курс на своята валута спрямо еврото, по своя собствена инициатива.“

От БНБ цитират решението на Конституционния съд от 8 февруари 2024 г. по жалбата на „Възраждане“ за референдум за запазване на българския лев, в което се казва, че всички държави, които искат да се присъединят към Европейския съюз […], се съгласяват и за участие в икономическия и паричен съюз, включително и за приемане на еврото като парична единица. Това е неотменимо предварително условие за започване на преговорите и за приемане в Съюза. 

„В същото решение Конституционният съд поддържа, че даденото от България в хода на присъединителния процес съгласие за участие в паричния съюз, включително и за приемането на еврото, е предварително и обвързващо държавата условие за членство в Европейския съюз“, пише в отговора на БНБ. 

„Чрез Договора за присъединяване – надлежно ратифициран от Народното събрание, България е поела валидно задължение за участие в паричния съюз. Изграждането на паричен съюз в рамките на Европейския съюз е подчинено не на определянето на конкретни дати за държавите членки с дерогация, а на изпълнението от тях на критерии, установени в първичното право на Съюза, което държавите членки чрез подписаните от тях договори са приели доброволно да изпълняват. […] Преценката за момента, когато държава членка с дерогация е готова да приеме еврото, т.е. изпълнила е конвергентните критерии, се извършва не едностранно от националния парламент на държавата членка, а от Съвета на Европейския съюз, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент.“

Тоест описаният от Костадинов потенциален отказ от еврото би представлявал едностранно нарушение на международен договор. 

Затова от БНБ подчертават, че „българският парламент, след доброволното включване на България във Механизма на обменните курсове ІІ (ERM ІІ), с едностранно свое действие не може да определи конкретна дата, до която няма да приема еврото, защото това би било пренаписване на установените в член 140 ДФЕС условия и ред за приемане на еврото, каквото е в несъответствие с правото на Европейския съюз и е конституционно недопустимо. Република България не може едностранно да предприеме действия като промяна на официалния валутен курс на лева към друга валута, с което да се отклони от поетите с членството в Европейския съюз и в Механизма на обменните курсове ІІ (ERM ІІ) задължения“, казва още БНБ.

Нарушаването на договора за присъединяване към ЕС се разглежда като нарушение на правото на ЕС като цяло.Това води до започване на процедура по нарушение от страна на Европейската комисия. Ако нарушението продължава, Комисията сезира Съда на ЕС. Ако държавата не се съобрази с решението на Съда, той може да ѝ наложи финансови санкции – т.нар. дневни глоби и/или еднократна глоба. По-сериозните санкции предвиждат спиране на еврофинансиране, спиране на правото на глас на държавата в Европейския съвет и Съвета и международна изолация. 

Проверено:

Твърдението на лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, че България може да се откаже от фиксирания курс на лева към еврото и да го свърже с друга валута е подвеждащо. Макар и възможна на теория, подобна едностранна стъпка би представлявала нарушение на международен договор със сериозни правни последствия. Смяната на еврото с друга валута би била трудно изпълнима на практика, тъй като би изисквала излизане от валутния борд и превалутиране на резервите на Българската народна банка. Според БНБ подобни действия от страна на България биха довели до девалвиране на курса на лева.

Материалът PolitiCheck: Възможно ли е България просто да се „откачи“ от еврото е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg