• Не са верни твърденията, че Световната здравна организация и Международният валутен фонд са предлагали пари на беларуския президент Александър Лукашенко, за да обяви локдаун по време на пандемията от COVID-19.

• Първоизточникът на част от твърденията е пресконференция на Лукашенко от 2020 г., на която той твърди, че е отказал 940 милиона долара от Международния валутен фонд;

• В действителност цитираната от него сума е заем, който националната банка на Беларус е поискала от Международния валутен борд на 30 март същата година.

„Лукашенко тогава стана „трън в очите“ на глобалните манипулатори, защото показа, че има и друг път – без локдауни и без икономическо самоубийство.“

Това твърдят публикации, които започнаха да се разпространяват широко в социалните мрежи в края на август. В тях се спекулира, че беларуският президент Александър Лукашенко е отказал милиони от Световната здравна организация (СЗО) и Международният валутен фонд (МВФ), а режимът му се е справил успешно с пандемията от COVID-19 без ограничителни мерки.

„Още в началото СЗО предложи на Беларус 92 млн. долара, за да наложи „италиански модел“ с вечерен час и затваряне на икономиката. Лукашенко отказа. […] Малко по-късно МВФ предложи 900 млн. долара в замяна на обявяване на пандемия и строги мерки. Лукашенко отново отказа, казвайки: „Няма да танцуваме, когато някой друг пуска музиката,“ гласи текстът на публикациите.

Произходът им води до профил във Фейсбук с името Luidmil Etov, чиито пост има над 3 хиляди споделяния. Твърденията му са „подкрепени“ с данни, взети от блога „Горски пътник“ с автор Людмил Егов, който посочва, че текстовете му са „резултат от 50-годишно търсене на Бога“.

1 of 2

Популяризирането им преминава през сайтове като Lentata, който препубликува твърденията на 21 август. Те получават разпространение в групи и страници като „Русофили срещу измамата Възраждане“, „Духовна България“, „ПП Русофили за възраждане на Отечеството“, „Безумието на едно управление“ и др.

Твърденията, че Световната здравна организация (СЗО) и Международния валутен фонд (МВФ) са предлагали пари на Беларус в замяна на налагането на по-строги мери от страна на властите, вече бяха опровергани от грузинския сайт за проверка на фактите MythDetector. 

На 30 март 2020 г. Националната банка на Беларус обявява, че страната е започнала преговори с Международния валутен фонд (МВФ). По-късно, на 19 юни 2020 г., по време на правителствено заседание, Лукашенко посочва, че в рамките на Инструмента за бързо финансиране Беларус може да получи 940 милиона долара от западните си партньори. Той обаче казва и че МВФ е поискал от беларуското правителство да наложи строги санкции срещу COVID, което според Лукашенко е напълно неприемливо.

В публикацията на MythDetector се посочва, че споразумението не е било постигнато, тъй като получаването на подобни форми на международна помощ изисква страната да отговаря на определени стандарти за прозрачност, т.е. държавите, характеризиращи се с високи нива на корупция, трябва да могат да докажат, че получената подкрепа се разпределя прозрачно.

Инструментът за бързо финансиране (RFI) предоставя бърза финансова помощ, която е достъпна за всички държави членки, изправени пред спешна нужда от средства. RFI може да се използва при широк спектър от обстоятелства, включително такива, произтичащи от шокове в цените на стоките, природни бедствия, конфликтни и постконфликтни ситуации, както и извънредни ситуации, произтичащи от нестабилност. Повече от 20 държави са получили такава подкрепа след възникването на пандемията.

През август 2020 г. германският изследователски център CORRECTIV се свързва с МВФ, за да разбере причината за проваленото споразумение. В отговора си международната организация отрича да е искала налагането на по-строги мерки срещу COVID и подчертава необходимостта от прозрачност и отчетност на високо ниво, за да се получи такава подкрепа. 

Публикациите също твърдят, че Световната здравна организация (СЗО) е предложила на Беларус 92 млн. долара, за да наложи „италианския модел“ за справяне с пандемията с вечерен час и затваряне на икономиката. 

Не съществуват никакви публични източници и данни, които да доказват, че СЗО е отправяла такова предложение към Лукашенко. Има обаче информация, че на 23 юли 2020 г. Беларус взема заем в размер на 90 млн. долара от Международната банка за възстановяване и развитие за справяне с последиците от пандемията и закупуване на линейки, медицинско оборудване и транспорт. Сумата е отпусната, въпреки че в месеците преди това Лукашенко е скептичен към сериозността на вируса.

Заеми в подобни размери са отпуснати и на България, Румъния, Грузия, Украйна, Хърватия и Аржентина, като средствата са предвидени за справяне с последиците от COVD-кризата и подкрепа за здравните системи. Финансирането се отпуска за осъществяване на „държавни приоритети“ и не е обвързано с въвеждането локдаун или конкретни здравни мерки. Всяка държава решава сама какви мерки да въведе. Ето накратко картината за част от Източна Европа и Балканите:

Пандемията не е причината Лукашенко да бъде смятан за диктатор 

В разпространените в социалните мрежи публикации се съдържа и още една инсинуация: че отказът на Лукашенко да наложи локдаун е основната причина той да бъде описван като диктатор в западните медии. 

В действителност през 2021 г. за кратко в Беларус маските стават задължителни на публични места, а самият Лукашенко се изразява позитивно към ваксините, които идват от Китай и Русия, въпреки че година по-рано бе препоръчал пиене на водка и физически труд за предпазване от вируса.

Образът на Лукашенко като автократичен и евроскептичен лидер е изграден отдавна. Той е на власт от 1994 г., т.е. от над 30 години, което го прави единственият президент в историята на независимата държава Беларус. Управлението му се характеризира с автократизъм, репресивен държавен контрол и икономическа зависимост от Москва.

През 2020 г. в страната избухват масови протести заради съмнителната победа на Лукашенко на президентските избори с 80% при наличието на популярни опозиционни кандидати. Подобни съмнения се появиха и след изборите през 2025 г., сочи анализът на Reporters Without Borders. През 2020 г. протестната вълна беше смачкана в резултат на полицейско насилие, арести и изчезвания на хора, което доведе до пълното неутрализиране на опозицията в страната.

Какво сочат данните за смъртността от Ковид в Беларус

В разпространените в социалните мрежи публикации се твърди, че смъртността от COVID-19 в Беларус е 775 души на 1 млн. Числото е близко до официалните данни за смъртността в страната вследствие на вируса. 

Действително според тези данни разпространението на COVID-19 в Беларус е сравнително по-слабо: до март 2023, има 747 смъртни случаи на един милион души, а до април 2024 г. са отчетени 994 037 инфекции и общо 7 118 смъртни случаи. 

При население от 9,4 млн. души през 2020 г. смъртността от COVID-19 възлиза на 0,08%. Като фактор за този резултат се посочва, че 69.09% от хората са били ваксинирани с поне една доза и освен това населението живее разпръснато на 207 600 кв. км територия. 

На този фон обаче през 2021 г. COVID-19 се оказва втората най-често срещана причина за смъртност в Беларус след сърдечния удар.

При анализа на данните от Беларус трябва да се имат предвид съмненията в тяхната достоверност: според изследване на Nature от март 2022 г., Националният статистически комитет в Минск спира да събира данни за смъртността по принцип още през октомври 2019 г. Съществуват предположения, че смъртните случаи, включително от COVID-19, са навярно много повече. Има изследвания, които сочат увеличаването на смъртността с цели 29-39% през юни 2020 г., когато официалните данни цитират 157 смъртни случая за месеца, както и значително увеличаване на търсенето в Google с ключови думи, свързани с погребални услуги.

Проверено:

Не са верни твърденията, че Световната здравна организация и Международният валутен фонд са предлагали пари на беларуския президент Александър Лукашенко, за да обяви локдаун по време на пандемията от COVID-19. През 2020 г. Лукашенко казва в пресконференция, че Международният валутен фонд му е предложил 940 милиона, за да наложи здравни рестрикции, но всъщност тази сума е поискана като заем от националната банка на Беларус. Световната здравна организация също не е предлагала средства срещу по-строги ограничения. Вместо това държавата взима заем в размер на 90 млн. долара от Международната банка за възстановяване и развитие за справяне с пандемията.

Материалът Не са верни твърденията, че през 2020 г. на Беларус са предлагани пари, за да наложи локдаун е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg