Живка Кехайова

Опит за прочистване и преструктуриране на политическото пространство е внезапната позиция на Борисов относно работата на правителството (на коалиционните партньори в него и в НС), от които ГЕРБ понасял удари. Директното включване на Пеевски веднага относно нов председател на НС от ГЕРБ на мястото на Киселова и заявено очакване премиерът Желязков да покани ДПС-Ново начало на разговори за „преформатиране на управлението“ обявява официално новият отбор на големите, решил да разчисти мотаещите се без цел и посока малки, които пречат и спъват.

Защо точно сега след всичките опити до този момент  поне да не се официализира форматът?

Двете големи формации явно са преценили, че няма време за повече куртоазия, защото политическото пространство в България трябва да се прочисти и преразпредели между тях максимално сигурно преди влизането на третия голям (който реално има потенциала да е голям не само на едни избори). Говоря за проекта на Радев.

Хубавата новина е, че искат или не, Борисов и Пеевски ще играят на всяка цена и до край проевропейски и пронатовски дори само затова, че Радев ще обира проруския вот и този на лузърите – т.е. ще разчисти дребните от този сектор, включително мотаещите се в парламента. Не че самият Радев има кой знае какви качества, но в момента у нас няма друг играч и от руска страна (разбирай и чрез финансово-олигархичните, и чрез политическите интереси, ще му бъде гарантиран авонсово електорат – този на всички дребни, играещи в момента на тази карта и пари, включително „Възраждане“).

Лошата новина е, че въпросът с демокрацията у нас (колкото и да е била условна) отива съвсем в архив. Това, между другото е повсеместна световна тенденция (заплахата от реална война изисква ефикасно лидерство, а не дълго обсъждане, напасване и неспособност да се вземат решения). Първите две години от агресията на Русия в Украйна и 15-те преди това, в които Русия разиграваше агресивните си проекти, докато светът зяпаше и се съвещаваше, доказаха това. Дори ЕСсе усети и върви в тази посока  – опитва се да промени бързо правилата за вземане на решения.

Очевидно предсрочни парламентарни избори преди есента на 2026 година, когато са следващите президентски, на които Радев вече не може да се кандидатира, стават изгодни за големите и тотално разгромяващи за малките. Пак очевидно няма да са утре, защото най-напред ще се направи опит за преструкториране на властовото пространство чрез изпълнителната власт и „преформатираното“ правителство, а след това ще се преформатира и парламентарното пространство.

Способността да се вземат решения, особено по време на война е задължителна и по-добра от неспособността, но е добре да не забравяме, че могат да бъдат взети и много лоши решения.

Във всички случаи обаче и унас, и в света, се зават години, в които гражданското общество, което дълго беше цел, ще бъде максимално омаловажено. Особено в страни като нашата, където така и не се роди сериозно, заради погрешното разбиране, че гражданско общество означава всяка група да отстоява интересите и дивотиите си, без грижа към останалите в обществото и към държавата.