От 5 октомври два от районите в София – „Люлин“ и „Красно село“, са с изтекли договори за сметосъбиране, което доведе до обявяване на кризисно положение. Още в началото зам.-кметът по екология Надежда Бобчева призова в този период да се стимулира разделното събиране на отпадъците в жълтите, сините и зелените контейнери, които ще се обслужват по график. Общината, кварталните групи във Фейсбук и различни потребители активно споделят информация за правилата на разделното събиране. В този текст Factcheck.bg събира най-важното по-темата.
Къде какво изхвърляме
Към момента в България четири организации притежават разрешително за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Това са „Екопак България“ АД, „Булекопак“ АД, „Еко Партнърс България“ АД и „Екобулпак България“ АД. Районите на Столичната община се обслужват от „Екопак“, „Екобулпак“ или „Булекопак“. Отделните фирми използват системи за разделяне на отпадъците, между които има някои разлики. Правилата им са описани на техните сайтове, както и в сайтовете на конкретните общини или райони.
Най-съществената разлика е между „Екопак“ и останалите фирми. „Екопак“ използва система с три контейнера – жълт за пластмаса и метал, син за хартия и картон и зелен за стъкло, докато другите фирми разполагат само два – жълт за хартия, картон, пластмаса и метал, и зелен за стъкло.
Кои отпадъци могат да се рециклират
В цветните контейнери могат да се изхвърлят пластмасови, хартиени и метални опаковки като празни бутилки от напитки, кенове, пластмасови и картонени кутии или кашони. В контейнерите за стъкло трябва да се поставят само стъклени опаковки, но не и плоско стъкло от счупени прозорци, огледала и други подобни отпадъци.
На въпроси изпратени от Factcheck.bg „Екопак“ отговарят, че не всички отпадъци, които попадат в контейнерите, са подходящи за рециклиране. Ако например са силно замърсени с храни, мазнини, масла или друго, трудно могат да бъдат сортирани и да се извлече качествен ресурс. За това е важно картонените кутии да не са мазни или мокри, а пластмасовите и металните опаковки да са предварително изпразнени и изплакнати. Друга важна стъпка е сгъването и смачкването на опаковките от хартия, пластмаса и метал, защото така се намалява обемът на боклука и се спестява място, гориво и вредни емисии.
От фирмата допълват още, че композитни опаковки, които се състоят от различни видове материали, не се рециклират в промишлен мащаб не само в България, но в целия свят. Най-честият пример за продукт, който не можа да се рециклира, са картонените чаши за кафе, защото от вътрешната страна имат тънък слой полиетилен (LDPE). Това не се отнася за опаковките тип „тетрапак“, за чието разделяне на слоеве съществува технология и тя се използва от някои от преработвателите в България. Това позволява вложените в тях материали да се извличат и рециклират.
Кой плаща за разделното събиране
Обслужването на цветните контейнери е част от системата за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Тази система не се финансира от местните данъци, а от продуктови такси, които заплащат производителите и вносителите на стоки в опаковки. Законът за управление на отпадъците посочва, че разходите за събиране и транспортиране на отпадъците от опаковки са за сметка на тези, които ги пускат на пазара. Те са задължени да осигуряват разделното им събиране и рециклиране – сами или чрез специализирани организации, на които плащат вноски. На практика това означава, че разходите за тези услуги стават част от себестойността на продуктите, които се продават в опаковки. Потребителите плащат за събирането и преработката на тези отпадъци чрез цените на стоките, които купуват.
Мит е, че всички отпадъци отиват на едно място
Много хора смятат, че отпадъците от цветните контейнери се смесват с общия боклук, но това не е вярно. Цветните и сивите контейнери се събират от различни камиони, защото използват различна техника – за цветните е нужен кран, който ги повдига над камиона, защото отворът, от който се изсипва съдържанието, се намира на дъното им. Сивите контейнери за общи битови отпадъци нямат тази функция, затова се закачат и обръщат с дъното нагоре, за да падне боклукът. Отпадъците от сивите и от цветните кофи отиват в различни съоръжения, собственост на различни фирми, и се третират по различен начин.
Събраните в цветните контейнери материали се карат в сортировъчни центрове, където се разделят по вид механично или ръчно, почистват се, раздробяват се и се изпращат за рециклиране. Пластмасата става на гранули, стъклото – на дребни парчета, машинно сортирани по цвят и готови за производството на нови изделия. Хартията и металът също са подготвени за рециклиране. Ако качеството на тези материали е добро, компанията за оползотворяване на отпадъци може да ги реализира на пазара, срещу което получава допълнителни приходи. Така тези отпадъци се превръщат в суровини, а не отиват на сметището.
Друга част от събрания в цветните контейнери боклук не се рециклира поради различни причини – защото представлява битов отпадък или е с лошо качество. Този остатък компаниите връщат обратно на общината за депониране. По данни изпратени до медии от трите организации, работещи в София, през 2024 г. в цветните контейнери са събрани 30 294 тона боклук, като 74% от него е рециклиран. Factcheck.bg изпрати запитване до общината за количеството боклук от цветните контейнери, което се връща за депониране, но до редакционното приключване на този текст не получи информация. 
Работи ли системата с цветните контейнери
Разделното събиране на боклука намалява количеството отпадък, който се извозва към сметищата. В София това означава, че по-малко отпадъци отиват в Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО). Предвидено е то да преработва 90% от смесения боклук в РДФ гориво, а останалите 10% да се депонират в депо „Садината“. През януари 2024 г. одитен доклад предупреди, че това не се изпълнява и капацитетът на депото се изчерпва по-бързо от предвиденото.
Като част от мерките за справяне с проблема през 2024 г. общината прие нови изисквания, включващи поставяне на повече цветни контейнери. Законът изисква в големите градове с население над 100 000 да има съдове с минимален общ обем 3300 литра на всеки 750 жители. Въпреки това анкета, проведена от Община София сред 6128 души, показва, че столичани намират броя на контейнерите за крайно недостатъчен. Освен поставянето на още контейнери, общината иска от организациите да плащат за депонирането на нерециклирания отпадък, който ѝ връщат.
Тези промени бяха атакувани в съда от организациите „Екопак“, „Екобулпак“ и „Булекопак“, които твърдят, че не са били достатъчно консултирани и че новите правила противоречат на закона и биха довели до значително увеличаване на разходите им за рециклиране. Съдът отмени новите правила, предложени от Община София, но решението не е окончателно и се обжалва от общината.
Въпреки това от началото на реформите в СПТО срокът за запълване на последната свободна клетка на депото за битови отпадъци „Садината“ е удължен с две години и половина – до април 2029 г. По данни на „Екопак“, събраните в техните контейнери материали растат с около 5–7% годишно, но разделното събиране все още не е достатъчно масово.
По темата работи и Василена Доткова
Материалът Разделното събиране на отпадъци е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg