И кво ся? Започнахме я значи Новата. И уж с големи обещания, уж тва, уж онова, а като погледнем – пак същата:
1. Ето ни на работните ни места през първия работен ден. Уж щяхме да работим по-нахъсано, ама толкова много има да разправяме на колегита от празниците. Кой къде бил, кой колко изпил. Има време за работа…
2. Нали щяхме да отказваме пиенето? Да, де, ама не стана някак си. Щото като ни отгорча новогодишното вино се оказа, че едно малко коняче с кафе следобяд не е кой знае какво и после…стана като всеки ден. Още повече, че се събраха няколко почивни, пък и идват Йордановден, Ивановден – дни вде за свинско и за винско.
3. С цигарите бяхме убедени, че сме дотук. Ама просто запалихме по цигара по навик. Не че ни се пушеше. В никакъв случай. Просто по навик ви казвам. Ама важното е желанието. А то никакво желание за пушене . Първия работен ден… Щото и колегите излязоха да пушат. Просто навик…
4. Нали щяхме да ставаме рано и да правим сутрешен крос? Още на първи януари. Ама като е толкова студено навън. И като не сме чули часовника. Станахме някъде към 12 на обяд. Е, да сте видяли някой да прави обеден крос или обедна гимнастика?
5. Ами има още много взети решения, за които чакахме Нова година. И очевидно ще ги оставим за 2017. Какво пък? Важното е желание да има човек.
