ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 14, 1990 г.
● ПРОФСЪЮЗИТЕ И ТЯХНАТА НЕЗАВИСИМОСТ – МЕЖДУ „ДА” И „НЕ”
ИЛИ КАК ЕДНО ПРОФСЪЮЗНО СЪБРАНИЕ НЕ СЪУМЯ ДА ИЗЛЕЗЕ ИЗВЪН РАМКИТЕ НА СТЕРЕОТИПИТЕ
Веднага след като бе открито събранието на профсъюзната организация в комбинат „Петко Енев”, стана ясно, че далеч преди началото му делегатите са се разделили на две. Едната половина (по-многобройната) бе настроена за смяната на досегашната председателка на профкомитета. Другата (по.плахата и по-малобройната) беше за преизбирането на профпредседателката и за търсене на промени в друга плоскост. Първата половина веднага поиска смяна на предложения водещ на събранието и пое инициативата.
Стефка Нанковска, бившата профпредседателка, започна словото си с това как е била „избрана” преди две години – извикана от майчинство и едва ли не назначена. „Доверие в аванс”, както каза тя. И по своите разбирания Стефка Нанковска се е опитала да оправдае това доверие. Успяла ли е? ако се съди по факта, че събранието не я преизбира – не. Но, понякога дори фактите могат да подведат човек, ако той не се опита да потърси корените им. „Когато започнахме – казва се в словото на профпредседателката да поставяме реални искания, започнахме да ставаме неудобни… Миналата година в периода 10-28 април съвместно с комисията за народен контрол извършихме проверка по хигиената и битовите условия в комбината. След съответните констатации относно плачевното състояние на битовите помещения комисията даде конкретни предложения. Освен ремонта на стола, боядисването на стаите в административната сграда, закупуването на нови бюра и въртящи столове за счетоводството, други мерки не бяха взети. Директорът даже отказа да приеме протокола, обявявайки го за тенденциозен… За тенденциозни бяха обявени и проверките, извършени съвместно с органите по охрана на труда за системното използване в производството на деца под 16 години, без да имат необходимото разрешение от ОбС на БПС… Когато настоявахме да не се допуска това, бяхме обявени за „саботьори на производството”.
В словото се изтъква и тревожната тенденция, очертала се през последните десетина години в комбината – да не се задържат квалифицирани специалисти, като се посочва, че на редица възлови места в производството и администрацията са назначени хора с недостатъчно образование. Почти всички началници на цехове са без специално образование и само професионалният им опит поддържа нещата все пак в добър вид, макар всички да помним как през лятото продукцията се разваляше в камионите, преди още да постъпи в комбината, защото така и никой не успя да създаде нужната организация на работа.
Думата „тенденциозно”, използвана от Стефка Нанковска, хареса на делегатите (или на едната половина от тях) и те в своите изказвания обявиха словото й за тенденциозно. Получи се интересна картина, сред която изпъкнаха… защитниците на директора. Не мога да обясня защо, но така се получи.
Хр. Василев: „…Нашето предприятие 70 години беше един бърдак. За периода от 20 години вижте докъде израсна нашето предприятие! Вижте колко знамена сме получавали! Това не прави ли чест на административното ръководство?”
Т. Стоянов: „…За битовите условия – нищо не са ни помогнали профсъюзите… И за производството – също. Ако не сме аз и директорът да ходим в София за ламарина, нищо няма да има… Защо трябва да има платен профпредседател? От кого ще ни защитават профсъюзите?”
Почти всички изказвания бяха в този дух: профкомитетът не си е свършил работата, критиката в словото е неоснователна, дори по адрес на ръководителите без нужното образование. Но се случи и нещо неочаквано. Стана една от работничките, дошли на събранието като гости, Наталия Желева, и каза: „Това събрание тук не е етично, защото всичко беше предрешено. Събраха нашия зеленчуков цех, събра ни началничката и каза: „Другари, дайте да гласуваме, това е нашето предложение. И бабите в цеха вдигнаха ръце. Ето така стана!”
Тук е нужно едно уточнение. Непосредствено преди делегатското събрание профорганизациите са провели свои събрания. Но това се е видяло на някого недостатъчно и по цехове са били организирани още едни „летящи” събрания. Протоколите от тях си приличат като две капки вода – „1 . Да се премахне длъжността платен профпредседател поради това, че той представлява своего рода чиновник, не е свързан с работничките, не знае техните тежнения и искания…” Следват предложения за членския внос и списък на профкомитета, който също е еднакъв за всички протоколи (с малки изключения). Нито дума в протоколите кой прави предложенията, кой се изказва, как са гласувани и т.н. Да не задълбаваме повече в тази история. Според мен делегатското събрание не можа да сложи началото на онова преустройство в профсъюзната организация, от което имат нужда работниците. Но в края на краищата Независимите български профсъюзи са такива, каквито техните членове искат да бъдат. В този смисъл обстоятелството, че в комбинат „Петко Енев” бе избран за профпредседател един от началниците на цехове, няма нищо изненадващо. Напротив, след като партиен секретар е един от зам.-директорите, това е като че ли в реда на нещата. Но интересно, наистина, кой има полза от всичко това?
Лъчезар ЛАЗАРОВ
Профсъюзите и тяхната независимост – между „да“ и „не“
