На Мая и чичо ѝ Никола Вапцаров
[ad id=“263680″]
Опасно честно е да бъдеш честен.
Върхът на копието значи Свобода.
Но Дон Кихот, безпаметно злочестен,
днес в Идеала няма никаква следа.
Да бъдеш Истина е пак опасно честно.
Горчи отвсякъде морето от Лъжа.
Защо ли, Господи, създал си ни отвесно,
а хоризонтално сме в беда подир беда?
Да пазиш вярата си е опасно честно
през изкушения –примамки на греха.
Така предателите се познават лесно –
очите им са леден пристан на страха,
отдавна в бездни някакви вторачен…
Но пътят на голготите нагоре е един!
Над него Ботевият гарван още плаче
опасно честно подир всеки божи Син!
Из „Птици в нощта“
[ad id=“225664″]
