Традиционно еволюцията се разглежда като необратим процес, при който организмите придобиват все по-нови и сложни черти, а веднъж загубени характеристики рядко се появяват отново. Скорошно изследване, публикувано в Nature Communications от екип учени от Университета в Ривърсайд, Калифорния, поставя това разбиране под въпрос, въвеждайки концепцията за „де-еволюция“ – възстановяване на изчезнали черти в съвременни видове.

Обратна еволюция на доматите на Галапагос

В най-голямата „естествена лаборатория“ на света – островите Галапагос, учените са наблюдавали диви домати, които възвръщат молекулни и химични черти, изчезнали преди милиони години. Генетичен анализ показва, че на новите вулканични острови някои популации домати отново произвеждат токсични алкалоиди, характерни за общите им предци с патладжана и картофа. Тези горчиви вещества служат като естествена защита от насекоми и тревопасни, но са отсъствали в култивираните домати, които познаваме днес.

„Открихме, че на места, където човешкото влияние е минимално, растенията могат да се върнат към черти на предците си, ако условията го изискват“, казва д-р Адам Жозвяк, водещ автор на изследването. Подобна молекулярна пластичност поставя под съмнение представата, че еволюцията е строго еднопосочна.

Обратна еволюция при животните и хората?

Понятието за обратна еволюция не е ново. В биологията са документирани случаи на възвръщане на изчезнали черти – т.нар. атавизми, като опашка при човека или допълнителни зъби при птици, които обикновено липсват. Генетичните механизми зад тези феномени включват реактивация на гени, останали „спящи“ в ДНК. Изследвания показват, че дори съвременният човек носи в генома си остатъци от древни хоминиди като неандерталци и денисовци (Green et al., Science, 2010).

В научната литература се дискутира и влиянието на средата и технологиите върху човешките умения и поведение. Някои антрополози наблюдават, че определени физически и комуникативни черти се променят под натиска на съвременния живот – например регрес на вербалните умения, нарастване на невербалната комуникация (емотикони, жестове), както и промени във физическото окосмяване, въпреки че за последното липсват категорични доказателства.

Какво ни говори това за бъдещето?

Новите данни потвърждават, че обратната еволюция е реално явление в природата, особено когато средата се промени рязко или видовете се върнат в „диво“ състояние. Според водещи генетици, ако даден организъм разполага с нужния генетичен арсенал, възстановяването на древни черти е възможно при подходящи условия. Въпреки това, при хората подобни процеси са изключително бавни и зависят от сложни взаимодействия между гени и среда.

Фантастиката често си играе с идеята за „завръщане към маймуната“, но науката ясно показва, че еволюцията е динамичен, непредвидим и сложен процес. Възможно е в бъдеще да наблюдаваме още случаи на обратна еволюция, но за човека на този етап това е по-скоро интересна хипотеза, отколкото непосредствена перспектива.

Публикувано съгласно общите разпоредби на издателя на https://fakti.bg/life