На 10 ноември украинските власти съобщиха, че провеждат мащабна операция по разкриването на корупционна афера, работата по която е в ход от 15 месеца. В първоначалните съобщения се говори за голяма корупционна схема, свързана с дейността на стратегически предприятия от публичния сектор, в частност „Енергоатом“. 

През следващите дни и седмици украинските власти публикуваха допълнителни детайли за операция „Мидас“, както е наречено разследването. От тях става известно, че то засяга хора на високи длъжности в управлението на държавата, както и приближени лично до президента Володимир Зеленски. На фона на опитите за слагане край на войната в Украйна, корупционният скандал породи множество спекулации в медиите и в социалните мрежи. Factcheck.bg събра и обобщи известното до момента.

Какво представлява корупционната схема

В съобщението на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) от 11 ноември се казва, че става дума за мащабна корупционна схема, засягаща дейността на държавни предприятия със стратегическо значение, в частност „Енергоатом“ – компанията, която управлява ядрените електроцентрали в страната и има годишни приходи в размер на над 4 млрд. евро. 

Разследващите посочват, че организаторите на схемата са се обогатявали незаконно, като са принуждавали контрагентите на „Енергоатом“ да им плащат суми от порядъка на 10% до 15% процента от стойността на сключваните договори. Публикувани от украинските власти аудиозаписи разкриват, че това изискване е било част от условията за сключване на договорите с доставчици към държавната компания.

В съобщението на НАБУ се казва също, че отделен клон на престъпната организация се е занимавал с изпирането на незаконно придобитите средства чрез мрежа от компании в чужбина, като съществена част от дейностите се е извършвала извън територията на Украйна. До момента е разкрито преминаването на около 100 милиона долара през тази система за „изпиране“ на незаконните приходи. Разследването е в ранна фаза и се очаква разкритите суми да нараснат.

Кои са публично обявените заподозрени до момента 

Материалите по операция „Мидас“ включват хиляди часове аудиозаписи, направени чрез поставяне на подслушвателни устройства в места, където физически се намират участниците в престъпната група. Те използват кодови имена, а според разследващите свързването на конкретни личности с тях по категоричен начин е отнело време и много работа. В записите се споменават различни хора, като засега срещу част от тях са предприети следствени действия като претърсване на домове и офиси, задържане или повдигане на обвинения. 

В първоначалните съобщения на НАБУ общо осем души бяха назовани публично като заподозрени за участие в престъпната мрежа. От тях шестима вече са задържани, като част от тях по-късно са освободени под гаранция и са им наложени други мерки за неотклонение. Останалите двама са обявени за издирване, като се смята, че се намират извън страната:

Олексий Чернишов, кодово име „Че Гевара“ – бивш вицепремиер в правителството на Денис Шмигал, което подаде оставка през юли 2025 г. След този период не е заемал държавен пост. Според украински медии Чернишов е близък до Зеленски, а Олена Зеленска е кръстница на едно от децата му. През юни са му повдигнати обвинения и по друг случай на корупция, разследването на който отвежда детективите от НАБУ и до престъпната мрежа около „Енергоатом“. Срещу Чернишов са повдигнати обвинения за корупция и е задържан. Освободен е под гаранция, като няма право да напуска Киевска област и е длъжен да носи проследяващо устройство.

Олександър Цукерман, кодово име „Шугърмен“ – бизнесмен и финансист, един от общо четирима души, които според НАБУ са били ангажирани в „офиса“ – с фразата back office разследващите наричат клона на престъпната схема, който се е занимавал с изпирането на незаконно получените средства. В публикуваните записи се чува как Цукерман се уговаря за пренасяне на големи количества кеш между участници в организацията. Цукерман е украинец, но притежава израелско гражданство. На 13 ноември президентът Володимир Зеленски му налага санкции, които включват замразяване на активите му в Украйна. Обявен е за издирване от украинското министерството на вътрешните работи, но до момента не е открит и задържан. 

Тимур Миндич, кодово име „Карлсон“ – бизнесмен, съосновател на продуцентската компания „Квартал 95“ заедно с Володимир Зеленски и негов дългогодишен приятел. Разследващите посочват Миндич като основен организатор на престъпната схема и „сенчест управител“ на компанията „Енергоатом“, макар да не е имал никакво законово основание да се разпорежда с нея.

В медийни публикации по корупционния скандал Миндич нашумя с твърденията, че в жилището му е имало „златна тоалетна“, които се разпространиха и в социалните мрежи. Част от публикациите съдържат стара снимка на друга златна тоалетна, която се свързва с бившия президент на Украйна Виктор Янукович. Макар тази конкретна снимка да не е от апартамент на Миндич, кореспондентът на Economist за Украйна Оли Каръл потвърждава, че в документите по делото наистина присъства снимка на златна тоалетна от негово жилище. 

Също като Цукерман, Миндич има израелско гражданство. Той успява да напусне Украйна преди да бъде задържан от антикорупционните органи, което е знак за възможно изтичане на информация. Обявен е за издирване от украинските власти и са му наложени санкции със същия указ на Зеленски, с който са замразени активите на Цукерман.

Дмитро Басов, кодово име „Тенор“ – директор по сигурността в „Енергоатом“. Преди назначението си в компанията ръководи отдела за борба с организираната престъпност към службата на главния прокурор на Украйна. Уволнен е като прокурор през 2019 г. във връзка с разследвания за корупция, но по-късно е възстановен на този пост от съда. Според украински медии в периода, в който е работил в „Енергоатом“, семейството му се сдобива със скъпи имоти, чийто произход не може да бъде обяснен с официално декларираните им доходи. В корупционната афера „Мидас“ Басов е човекът вътре в енергийната компания, който има контрол върху сключването на договори за доставка. Той е сред задържаните за участие в престъпната схема.

Игор Миронюк, кодово име „Рокет“ – бивш съветник на министъра на енергетиката Херман Галушченко до 17 юли 2017 г. При промените в кабинета на тази дата Галушченко е сменен на поста от Светлана Гринчук, а той става министър на правосъдието. Според разследващите Миронюк и Басов съвместно са ръководили договарянето и събирането на комисиони от доставчиците на „Енергоатом“.

Игор Фурсенко, кодово име „Рьошик“ – идентифициран от разследващите като счетоводител на схемата, ангажиран в така наречения офис, където се организира изпирането на незаконните следства. Украински медии съобщават, че Фурсенко е консултант в ΙΤ сектора. Няма оповестени данни да е заемал държавна длъжност или да да е работил в държавно предприятие. От записи по делото става  известно, че се е водел като служител в частната украинска военна компания Fire Point, която произвежда дронове и ракети, но от записаните разговори, както и от публични изявления на компанията, се разбира, че назначението му е било само на хартия, с цел да му се даде възможност да пътува свободно в страната и в чужбина. Фурсенко също е задържан под гаранция от около 1,9 милиона евро, която е внесена и той е освободен на 25 ноември, като му е наложена по-лека мярка за неотклонение.

Леся Устименко и Людмила Зорина – двете са посочени от разследващите като участнички в така наречения back office – клонът на схемата, който се занимава с изпирането на приходите. Няма данни да са заемали държавни постове, според украински медии са били регистрирани като еднолични търговци, занимаващи се с консултантска дейност. Задържани са под гаранция, която е внесена, и на 13 ноември са освободени под домашен арест. Властите разследват произхода на средствата за гаранцията им в размер приблизително равен на 750 000 евро, които са платени  от името на новосъздадена компания.

Кои политически фигури са засегнати от разкритията

Освен бившия вицепремиер Чернишов, скандалът засяга също Херман Галушченко, бивш министър на енергетиката до 16 юли 2025, а след тази дата министър на правосъдието. На 11 ноември домът му е претърсен от НАБУ във връзка с разследването. До момента не са повдигнати обвинения срещу него и не е задържан. На 12 ноември е отстранен от длъжност, а по-късно подава оставка по настояване на президента Зеленски, заедно със Светлана Гринчук, която заема поста министър на енергетиката от юли насам. Освобождаването на двамата министри от постовете им е гласувано от Върховната Рада на 19 ноември.

На 25 ноември показания пред НАБУ дава Рустем Умеров, бивш министър на отбраната до юли 2025 г., а в момента секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. Представители на НАБУ обаче подчертават пред медии, че той не е заподозрян по делото, а е разпитан единствено в качеството му на свидетел.

Началникът на кабинета на президента Зеленски Андрий Ермак подаде оставка, след като НАБУ и антикорупционната прокуратура претърсиха жилището му на 28 ноември. В отговор на въпрос от журналисти директорът на НАБУ не потвърждава, но и не отрича претърсването да е свързано с операцията „Мидас“.

Спекулации за връзки на Ермак със случая се разпространяват от медии и опозиционни политици. Те стъпват върху изказване на ръководителя на Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) Олександър Клименко по време на публично събитие на 16 ноември, в което той заявява, че „някой си Али Баба“ е давал нареждания на институциите да оказват натиск върху разследващите от НАБУ и САП. „Али Баба“ е прозвище, което се свързва с Ермак, заради инициалите на името и презимето му – Андрий Борисович.

Източници от антикорупционните власти отричат пред журналисти „Али Баба“ да е кодово име, което се среща в записите по операция „Мидас“. До момента Андрий Ермак не е привлечен като заподозрян по делото и не е задържан. В официално изявление по повод освобождаването му като началник на кабинета на президента Володимир Зеленски заяви, че то е необходимо, „за да се избегнат слухове и спекулации“.

Компрометира ли скандалът президента Зеленски

В публикуваните до момента записи и разкрития не се съдържат данни, които пряко да уличават президента Володимир Зеленски или да сочат, че той е бил запознат с престъпната схема. Разследаването обаче посочва като участници в нея личности, за които е известно, че са близки до него, като Тимур Миндич и Олексий Чернишов.

Публично известно от юни 2025 г. е друго антикорупционно разследване на НАБУ, по което Чернишов е обвиняем и с което президентът със сигурност е запознат. Събраната по това разследване информация води и до разкритията по операция „Мидас“.

През юли представители на службите за сигурност, които са на подчинение на президента, и Държавното бюро за разследване претърсват домовете на десетки детективи от НАБУ, има и задържани по подозрения за шпионаж в полза на Русия и бизнес връзки с Русия.

Украинската Рада, в която партията на Зеленски има мнозинство, приема законова поправка, която поставя двете основни антикорупционни агенции НАБУ и САП под контрола на главния прокурор, номиниран от президента. Законодателната стъпка води до критики от страна на ЕС и до първите мащабни граждански протести след началото на войната. В резултат на това Володимир Зеленски заявява, че се отказва от първоначалната поправка в закона и придвижва нова, която по думите му отменя заложените в първата ограничения и цели да подсили независимостта на антикорупционните агенции и да предотврати евентуално руско влияние в тях.

Спекулации за външно влияние върху разследващите

Освен обвиненията в руско влияние, масово разпространение в онлайн пространството имат и спекулации, че разследващите публикуват разкритията по операция „Мидас“ под влияние на САЩ, с чиито институции си партнират.

Тези твърдения стъпват донякъде върху факта, че НАБУ и САП са създадени през 2014-15 г. като част от условията, поставени от западните партньори на Украйна и международни организации като МВФ. Тези условия включват изграждането на независими институции за противодействие на корупцията. НАБУ и САП действително работят в партньорство с ФБР и антикорупционните служби на ЕС OLAF и EUACI.

Разказът за корупционния скандал в Украйна като дело на САЩ преобладава в руските проправителствени медии, които го отразяват със заглавия като „САЩ направиха това, от което Зеленски най-много се страхува“ или „Тръмп затяга примката около врата на Зеленски“.

1 от 5

По този начин контролираните от Кремъл медии за пореден път откриват възможност да представят Украйна като лишена от собствена субектност марионетка в ръцете на Запада. От друга страна, както отбелязва експертът по Русия Марк Галеоти, чрез този разказ руските медии представят борбата с корупцията като нещо чуждо, което може да се случи единствено под западно влияние и затова няма как да бъде допуснато да се случи в самата Русия.

Не съществува публична информация, въз основа на която спекулациите за външно влияние да бъдат потвърдени или опровергани по категоричен начин. Факт е, че разкритията по операция „Мидас“ съвпаднаха с натиск върху Украйна да приеме тежки условия за прекратяването на войната. Скандалът доведе и до оставката на Андрий Ермак, който беше определен от Зеленски за главен преговарящ в процеса.

Различни анализатори интерпретират нееднозначно последствията от скандала – от една страна той отслабва преговорните позиции на страната и поставя Зеленски в по-уязвимо положение, но впечатлението за ефективно работещи антикорупционни институции може също да възстанови доверието и да създаде впечатление за рестарт в управлението на Украйна.

Материалът Аферата „Мидас“ – корупционният скандал, който разтърси Украйна е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg