ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември”, брой 28, 1990 г.
ГРАНИЦИТЕ НА БЕДАТА
ОЩЕ ЗА АВАРИЯТА
● РАЗГОВОР С НИКОЛАЙ ТАКУЧЕВ, КАТЕДРА „ФИЗИКА” ВЪВ ВИЗВМ – СТАРА ЗАГОРА
●Атомен взрив ли е чернобилският и въобще могат ли атомните реактори да избукват като атомни бомби?
-Отговорът и на двата въпроса е не. В атомните централи за мирни цели се използва гориво, което не е способно да избухва като атомна бомба.
● Как в такъв случай се получи толкова мощен взрив, че да разкъса дебелите железобетонни стени на реактора?
-Чернобилският реактор е еднотипен с подобни, използвани за военни цели – така наречените реактори-размножители, предназначени за получаване на плутоний, който се използва в атомните бомби. Този тип реактори са със занижени изисквания към защитата. Основен техен недостатък е неуправляемостта им при намаляване на мощността под 700 квт. Пренебрегвайки всички инструкции за сигурност, персоналът е намалил мощността под 200 квт. По-нататък нещата са се развили много бързо, вероятно в следната последователност: в активната зона на реактора са се появили огнища от водна пара, при което рязко и неконтролируемо нараства мощността на реактора – до 500 пъти над номиналната. Като следствие се е развило огромно газово налягане, което е разкъсало вътрешните изолации на реактора. Водата в реактора влязла в досег с цирконий, който при тези условия е катализатор за разлагането й на водород и кислород, сместа която е известна като „гърмящ газ”. След като този газ се е натрупал в достатъчно количество, последвал мощен взрив, който отхвърлил покривната плоча с маса 1 000 тона.
● Радиационното заразяване, последвало аварията, обхвана големи области от Европа, засягайки силно и нашата страна. Следва ли да се очаква, че евентуална подобна авария например в Козлодуй би замърсила радиационно подобен район?
-Не. Голямото замърсяване от чернобилския реактор е следствие на особености в конструкцията му, които доведоха до изпаряването в атмосферата на големи количества радиоактивни вещества. Типът на използваните в Козлодуй (и евентуално в Белене) реактори е различен от авариралия в Чернобил и вероятността от подобна авария е много по-малка. Разбира се, авария от този тип, дори многократно по-малка по мащаби, е недопустима за малката територия на нашата страна.
● Има ли специфика в състава на радиоактивното заразяване вследствие на аварията в сравнение с това на атомен взрив?
-Да. В първите дни след аварията концентрацията на тай наречените „горещи” частици във въздуха у нас е била многократно по-голяма от тази, която би се получила вследствие на ядрен взрив. „Горещи” се наричат малки, силно радиоактивни частици, изхвърлени от активната зона на реактора. Доказана е тяхната силна канцерогенна активност.
● Как се изменя във времето радиоактивността на заразените от подобна авария площи в сравнение с тази от атомен взрив?
-Радиоактивните вещества (радионуклидите) условно се делят на два типа – краткоживеещи и дългоживеещи. При продължителна експлоатация на реактора обаче в него се натрупват значителни количества дългоживеещи изотопи, които изтичаха от чернобилския реактор в продължение на седмици след аварията.
● Къде е констатирано най-голямото отлагане радиоактивни нуклиди в България?
-Най-висока концентрация на замърсяването е измерена в областта на Средна Стара планина, като общо в планините заразяването е било по-силно.
Не бива приведените данни да оставят у четящия тези редове чувство на обреченост. Безспорно всяко радиоактивно замърсяване, колкото и малко да е то, е вредно, но ефектът върху здравето зависи преди всичко от дозата на облъчване. Всички живи същества на планетата от зараждането на живота до наши дни живеем в условия на непрекъснато облъчване от Космоса и земята – т. нар. радиационен фонд. Дозите, получени за сметка на фона изглежда не ни вредят. Според някои оценки дозата, получена от средния българин вследствие от аварията в Чернобил, е приблизително една трета от фоновата доза за година. За сравнение дозите, получавани наведнъж вследствие на медицинските прегледи, многократно превишават тези от фона за една година.