До болка истински стих
ПРОВИНЦИЯ Небръснати мъже. Жени по чехли, отскочили за миг до магазина. Живот без лабиринти и вълшебство. Студени вечери. Протяжни зими. Премръзнал влак. Дими зад хълма селото. Тревясали пътеки между гробове,….
ПРОВИНЦИЯ Небръснати мъже. Жени по чехли, отскочили за миг до магазина. Живот без лабиринти и вълшебство. Студени вечери. Протяжни зими. Премръзнал влак. Дими зад хълма селото. Тревясали пътеки между гробове,….
Чуй ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си – огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка, по-добър приятел ми е от телевизора даже. Огън трябва….
„Обичам те!” – какви банални думи, но само те успяват да открият душата ми, като вълче изгубена, което вие в тъмната кория. И само те успяват да лекуват, туй дето….
Атипично В копнежните очи на детелини с четирилистна нежност те очаквам, страхувайки се да не се разминем! Единствено не ме подмина мрака… И троскота край мен в зелени мрежи с….
С любимата разговаряме за Валери Симеонов – Норче, знаеш ли, че в страничния улук на терасата живее един мъх? Казва се Веселин. – Тъй ли? – Ела да го видиш…..
Телефон Ало… Здравей! Каква изненада! Как пък се сети точно за мен? Жив ли си? Как си? Кажи ми веднага.. Пак ми обърка целия ден…. Не, не се сърдя, даже….
Ти ли си, Йово?!…Познах те по ножа, с който превърна ръцете си в снопи. Помня безногата ти, сляпа кожа как се сбогуваше бавно с живота! Пак ли дошъл си за….
Като дойде септември, бавно започваме да усещаме промяната на времето. [ad id=“225664″] Сутрините и вечерите вече не са така приятно топли. Тогава осъзнаваме, че ни е напуснало любимото лято за….
Седял си Бойко Борисов в кабинета и чул през прозореца викове: -Айде на хубавите ябълки-и-и- Погледнал – един старец с каруца продава ябълки, а наоколо – тълпа купувачи. [ad id=“225664″]….
Преди много много години, маймуната сглупила и се очовечила и така се сдобила с най-сериозния си проблем. След като грабнала тоягата, тя се превърнала в един като нас. Казахме тояга,….
В същия ден, когато край Атина гореше, бях в Гърция, в едно притихнало, крайбрежно село, само на няколкостотин км. от огнения апокалипсис – спомня си ужаса от преживяното старозагорският поет….
ОЛИО, ЗАХАР И ДОМАТИ (Нередактирана версия!) – с това уточнение авторът Хасан Ефраимов е публикувал разказа си във Фейсбук. Израснах в едно село… В Делиормана… В батака…Но беше най-хубавото място….