В магазините на тази гореща и пустинна страна е пълно с плодове и зеленчуци, предимно внос от цял свят. Разбира се има някои, които са от по – близки страни, като тези от Индия например и те са значително по евтини от други, които са внос от Испания, Холандия и Америка. Мен всъщност ме интересуваха повече плодовете, които бяха неизвестни за мен. Те обаче се оказаха толкова много и толкова различни, че на някои даже и преводача не можах да установя имената. Като например Sunbeam –слънчев лъч – нещо като киви, но не съвсем. И разни други от сорта, като бодливите краставици. Не по-малко интересни са и жълтите краставици с вкус на патладжан. Има в изобилие папая, манго и ананас. Въобще всякакви плодове, за които съм чел по книгите, а за някои даже и не съм. Доста скъпи са фурмите местно производство. Оказа се че поради липса на пчели, опрашват цветовете на ръка, една доста трудоемка работа, за която имам смътен спомен от опрашването на царевиците и метлите на пионерските бригади в родния ми град Елхово. Тук също имат неща като бригади, само че бригадирите си ги внасят от Индия и Бангладеш. Но темата за бригадите е друга тема, а сега темата е за плодовете, които усърдно снимам, докато идва един охранител(те охранителите си приличат в цял свят, защото са или пенсионирани военни или бивши полицаи), който ми направи учтива забележка да не снимам. Обясних му, че не съм от конкурентен магазин и той се поуспокои малко. Даже се заприказвахме. Като всички от категорията и той започна да се оплаква от работното време, ниското заплащане и некомпетентните началници. Накрая ме попита какви плодове имаме в България. „Ами предимно сливи, праскови, череши, дини и пъпеши.”-отговорих му аз. „Боже,мой”-отпрати ме със завистлива въздишка той-„най-екзотичните плодове на света!”
