Село Енина не е само ресторанта и хотела „Пъстървата“, Енина е с древна и богата история и за съжаление – малко популярна сред жителите на региона.
То се намира в Южна България, в община Казанлък, Област Стара Загора. От Казанлък е на 5 км и на 40 км северозападно от Стара Загора.
Енина – съжителство между древна история и технократи (част 2)
Селото е разположено в северната част на Казанлъшката котловина, на около 350 м надм. височина, в южното подножие на Стара планина. През селището протича Енинска река (Стара река), която разделя Стара планина на Шипченски и Тревненски дял.
Село Енина е едно от най-големите села в областта, населението му към 2012 година е било около 2300 жители.
Произхода на името на селото се обяснява от една легенда, според която хубавата козарка Яна от село Копринка (5 км западно от Казанлък), идвала на паша с козите в подножието на планината, по течението на Стара река. Козарката била запленена от красивото място, направила си кошара, а скоро и семейството ѝ се преселило при нея. Не след дълго дошли още хора и така се образувало селище, което впоследствие се разраснало. От името на основателката му, селото получило името Янина, което през годините се видоизменило на Енина. Турското наименование на селото – Кечи дере (Козя река), също е свързано с основателката – козарката Яна.
В подкрепа на това легендарно обяснение за основаването на днешното село е обстоятелството, че и днес много енинци имат наследствени имоти в землището на село Копринка.
Районът на село Енина има богата история, която започва далеч преди основаването на днешното село. Първите известни заселници тук били траките, свидетелство за тяхната култура са 5-те надгробни могили. По-късно от запазения римски път „Верейски друм“ съдим за потока от хора и кервани, пътували по тези земи. Ясно личат изсечените скали, където все още преминава горски път.
Поради стратегическото си местоположение, намиращо се на един от проходите на Стара планина, мястото е било избрано за строеж на крепости още през късната античност (IV-VI в.). Ранновизантийска крепост е издигната в местността „Чилечето“, където са открити монети от император Теодосий II (405 – 450 г.).
Енина – съжителство между древна история и технократи (част 3)
Крепостта „Чилечето“ е преизградена през средновековието, когато продължавала да функционира във връзка с охраната на пътя Енина – Трявна -Търново. Съществуват предположения, че в крепостта е намирало убежище населението на близкото средновековно селище Потука.
Според местни легенди, през средните векове в околността на селото е имало два манастира – „Св. Никола“ (Летни) и „Св. Троица“, като последният бил много прочут. На тези свети места населението от незапомнени времена правило молебен и събор.
За старинността на селището свидетелства и средновековната църква „Св. Параскева“, която според преданието била построена през XIII в., на място, където по време на шествието (за Търново) пренощували мощите на Св. Параскева Епиватска (Българска).
Първите писмени сведения за село Енина са турските данъчни регистри от 1477 г., където се споменава под името Кечи Дереси Кюберал. В един ферман, който разрешава възстановяване на църква, издаден от султан Сюлейман II в 1691 г., се узнава, че село Кечи дереси (Енина) е чисто християнско селище.
Знае се, че по време на кърджалийските размирици (края на XVIII началото на XIX в.) селото е опустошавано три пъти.
