Жребче търкаля се в треви зелени,
а пеперуда на гърба му кацва мило –
като идея за стихотворение.
Там хвърля някой шепата врабчета
и вятърът ги вдига вихром на ветрило,
за да направи сянка на жребчето…
Все тъй е благо крехкото начало
на слънчевото затъмнение –
внезапно във душата ни изгряло.
Из „Птици в нощта“
