Къде ли не бях.
Какво ли
не видях и не чух.
Мислех си само:
Боже, помогни,
да се прибера там,
където те ме очакват…
Те ме познаха!
Навярно,
в животинското им неведение
имаше някаква светлинка
от моите пътища,
с пътеките техни кръстосана…
Остана ми само
безкрайна мъка.
И тяхната вярност…
Из „Птици в нощта“
