Черната жена
Черната жена в контейнерите рови,
а след нея седем кучета вървят.
Те я пазят, те на всичко са готови,
те са влюбени в човешката й плът.
Тя ще им подхвърля хляб и кости,
а пък вечер в изоставено мазе
ще й бъдат охранители и гости
и ще топлят вкочанените нозе.
Впили предан поглед в дрехите й черни,
те навсякъде я следват мълчешком.
Нейна свита те са, поданици верни
и гвардейци пред случайния й дом.
Нежно ги ругае и ги възпитава,
вика ги със седем странни имена.
И заспива на една дъска корава
кучешката майка, черната жена.
Иван Вълев
Из „Птици в нощта“
