Град Крън е разположен в Централна България, в подножието на Стара планина. Той се намира на 4 километра северно от Казанлък и на около 40 – от Стара Загора.
Крън се намира в подножието на Стара планина, в долината на Тракийските царе. Селището лежи в полите на Балкана, в близост до не много висок хълм, където преди векове се издигала Крънската крепост, известна днес като „Калето“.
[ad id=“225664″]
През Средновековието Крън е бил важна за страната военна крепост и мощен град. Бил е център на цеспотство, към което са принадлежали земите на днешните общини: Павел баня, Казанлък, Гурково, Николаево. В края на XIII и началото на XIV век там управлявал деспот Елтимир (Алдимир), брат на цар Георги I Тертер.
След падане под турско власт част от завзелите крепостта турци остават да живеят в селото – там, където е то и до днес (понастоящем отново придобило градски статут през 2011).
Град Крън става част от територията на България от 1885 година. Името му е Хасът до 21 декември 1906 година.
[ad id=“263680″]
Според предание, че когато през XIV век турците навлезли в долината на розите, мирно население хукнало да търси закрила в крепостите, намиращи се по планинските баири. Близките около Крън села се прибрали в голямата крепост до града – крепостта на Елтимир. Обсадата траяла месеци.
Въпреки съпротивата от българска страна, турците успяват да скъсат водопроводната мрежа. Настъпила голяма жажда. Запасните съдове с вода из жилищата и грамадните крепостни цистерни се изчерпали и хората започнали да се отчайват. Тогава старейшините и вождовете се събрали на съвет и решили през една нощ, в часа, когато започне да изгрява луната, да отворят голямата желязна врата на източната стена и да пуснат първо една стара баба да излезе и да опита да донесе малко вода. Но сред хората имало предател и турците разбрали за намерението. През уречената нощ те се приближили тайно до източната врата и измамили българите, като на рогата на едно стадо кози налепили горящи свещи. Подкарали козите от изток нагоре към крепостта. Оттогава дерето там се казва ай-доодъ̀ дереси (реката, отгдето месецът изгрява), което впоследствие започнало да се нарича Хайдушкото дере. Щом забелязали светлината, от изток, обсадените помислили, че луната изгрява и отворили портата. Тогава турците нахлули и завзели крепостта. Започнала страшна сеч…
[ad id=“236993″]
Две хубави български моми от страх да не попаднат живи в ръцете на врага, решили да се хвърлят от крепостта в пропастта, където имало силна река. За да не се изплаши някоя от двете и да се върне, завързали една за друга плитките си, затворили очи преди да се хвърлят и в същия миг се вкаменили. И до днес на това място стоят два големи камъка, които напомнят женски фигури.
Истина или легенда е всичко е това?