Стефан Данаилов не говори за политика, а за живота и за смъртта, за завръщането си на сцената, за ролите и за онова, останалото зад кадър, за суетата и за истинските ценностти, за болестта като изкупление в ефира на Нова телевизия.
По повод завръщането си на сцената с Аня Пенчева с пиесата „Актрисата” на Питър Куилтър, той призна, че се страхува малко от това завръщане и си спомни как на 40 е получил тежка криза, при която е изпитвал ужас от сцената.
„Тогава отидох на психиатър и му споделих моите вълнения, защото това, да играеш и непрекъснато да мислиш, че сега ще паднеш, сега ще умреш, то е страшна работа. Ръката ми беше непрекъснато на пулса, от течението завесите се клатят, а аз си казвам: „Ето идва смъртта, падам…“. Вглеждах се в очите на партньорите дали виждат как ми става лошо, което е ужасно… Исках да спра да играя, както направи Кондов.
Та този доктор много фино ми каза: „Виж какво, няма по страшно нещо за актьора от това да спре да играе. След това няма да можеш да излезеш на сцената“. И аз си продължих да си играя, трудно, не трудно, физкултури, работи, разходки из гората, преодолях този проблем“, сподели той.
