Наши читатли ни препратиха във Фейсбук история, споделена публично от Ванина Кондова, с молба да я популяризираме чрез zarata.info. Пред много години в Стара Загора един младеж не е успял да каже дори „довиждане“ на своето момиче и днес чрез разказа си пред една българка в Ню Йорк се надява да й каже „здравей“. Публикуваме поста на Ванина: „Чакам си аз метрото и си чета книгата, когато покрай мен минава човек, спира се и се връща. „Това български ли е?“, пита ме – „Да – казвам му – аз съм от България“. „О, да – вика – прилича на руски, но аз го различавам“. И получавам в дъждовния си, Ню Йоркски, петъчен следобед неочакван подарък – една любовна история… Как мъжът е от Никарагуа, но през ’84-та работел в България, в Кремиковци, видиш ли, а после живял в Стара Загора с г-ца Росица (и бащино име ми даде) Димитрова, как г-жа Мария Белчева му е била „was my преподавателка“… Как Росица един ден отишла на фризьор, а него неочаквано го отвели и пратили обратно за Никарагуа и така и не могъл да й каже довиждане… Показа ми google earth и как често намира Стара Загора, да си я гледа от Космоса… Не знам какво да мисля, но ви подарявам това от сърце.
Ето и книгата, която четях, честно. Пък ако някой познава подобна Росица, да каже, записах му имейла, искал само да каже „здравей“. #newyorksubway
Нека всички споделим това простичко и безкрайно истинско, трогателно разказче в социалните мрежи, за да сбъднем една възможност двама души след 31 години да научат истината за онзи ден, в който е бил насилствено променен пътят им. И още повече, че днес е Цветница – Росица има имен ден, а един човек, който 31 години не е забравил спомена за нея, просто иска да й подари едно „здравей“.
