Седмият вселенски събор
Седмият вселенски събор бил свикан в 787 година в гр. Никея, при императрица Ирина (вдовица на император Лъв Хазар) и се състоял от 367 отци.
Съборът бил свикан против иконоборческата ерес, възникнала 60 години преди Събора при гръцкия император Лъв Исаврий, който, желаейки да обърне мюсюлманите в християнската вяра, решил да унищожи почитанието на иконите. Тази ерес продължила и при неговия син Константин Копроним и внук Лъв Хазар.
Съборът осъдил и отхвърлил иконоборческата ерес и постановил в светите храмове редом с изображението на Честния и Животворящ Кръст Господен да се разполагат и свети икони, да се почитат и да им се въздава поклонение, възнасяйки ума и сърцето към изобразените на тях Господ Бог, Божия Майка и Светиите.
След Седмия вселенски събор гонението на светите иконои отново било подновено от следващите три императора: Лъв Арменец, Михаил Балбоа и Теофил и вълнувало около 25 години Църквата.
Почитанието на светите икони било окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в 872 година, при императрица Теодора.
На този Събор, в знак на благодарност към Господ Бог, дарувал победата на Църквата над иконоборците и всички еретици, бил установен празника Тържество на Православието, който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от Великия пост.
