Мъж, доскоро парализиран от кръста надолу, отново използва краката си, за да се движи самостоятелно. Възстановяването на движението е възможно благодарение на нова система за пренасочване на мозъчните сигнали, разработена от учени от Калифорнийския университет в Ървайн. Лекарите използват стандартно оборудване за електроенцефалограма, за да проследят мозъчната активност на пациента. След това специално разработени алгоритми декодират мозъчните сигнали, за да установят кои от тях са свързани с движение, съобщава HiComm.
Движението става възможно след като декодираните команди бъдат изпратени към микроконтролери в колената на мъжа, които помагат за нормалното движение на краката му. Пациентът, който е момента е на 26 години, може да върви сам за първи път от 5 години, когато инцидент прекъсва гръбначния му мозък и го оставя обездвижен.
Макар да се нуждае от някои подобрения, системата за възстановяване на движенията определено има бъдеще. За момента тя изисква много оборудване и постоянна свързаност с компютър, но учените планират да разработят решение, което разчита изцяло на импланти и дава на пациентите по-голяма мобилност.
Голяма надежда учените възлагат и на друг вид импланти, стимулиращи гръбначния мозък. До този момент неестествените джаджи обикновено повреждаха нервната тъкан с течение на времето. Сега швейцарски изследователи може би са разрешили този проблем. Техният извит e-Dura имплант съчетава гъвкави електроди (от платина и силициеви микрочастици), златни електронни пътечки и флуидни микроканали, доставящи електрически импулси и химикали, докато имитират движенията на гръбначния стълб и избягват триенето. С този имплант парализираните плъхове в лабораторните тестове могат да ходят отново след няколко седмици и продължават да носят имплантите дори след два месеца.
Все пак ще мине известно време, преди e-Dura имплантите да бъдат одобрени за проучвания с хора, но учените смятат, че потенциалът на технологията се простира далеч отвъд преодоляване увреждания на гръбначния стълб. Тя може да послужи и за лечение на епилепсия и болестта на Паркинсон, да не говорим за намаляването на хроничната болка при многобройни условия. Това, по-точно казано, не е лекарство, но ще позволи на много хора да си възвърнат мобилността без усложнения или без да се налага да се прибягва до външни устройства като екзоскелети.