Британският мислител сър Кен Робинсън е един от най-известните и уважавани теоретици на образованието в света. Преди почти десет години той изнася на конференция на TED лекцията „Как училището убива креативността“. Лекцията предизвиква сензация, гледали са я и обсъждали повече от 300 милиона души по целия свят. През тези години Робинсън издава няколко книги: „Образованието против таланта“, „Призвание“ и „Намери своето призвание“.
Ето няколко от основните тези на сър Робинсън, които той развива в знаменитата си лекция и в трудовете си след това:
Системата на образование не отговаря на съвременните предизвикателства. Занимавайте се с това, което обичате.
Практически всички образователни системи в света са измислени по образци с вековна давност – от епохата на индустриализацията. Но ние никога няма да можем да се ориентираме в сложния свят на бъдещето, ако гледаме в огледалото за обратно виждане.В същото време новите форми на труд все по-активно се опират на високото ниво на знания на специалисти, а също на творческата и иновативна мисъл. В света на съвременните технологии се изискват съвършено различни способности в сравнение с тези на обществата от индустриалния модел. Представата, че между общото образование и последващите изисквания на трудовия пазар съществуват линейни отношения, заставя училището да дава приоритет на тези предмети, които са най-необходими на икономиката. Но през 21-ви век получаването на работа и конкурентоспособността изцяло зависят от онези качества, които училището всячески потиска.Ние живеем в общество, основано от идеи, вярвания и ценности на човешкото въображение и култура. Осъзнаването на творческия потенциал представлява търсене на свое призвание. Образованието трябва да ни помогне да го намерим, но не се справя с тази задача и твърде много хора изживяват живота си, без да разкрият своите таланти.
Творчеството днес е толкова важно, колкото и грамотността и ние сме длъжни да дадем на творчеството съответстващ статус.
В училището вас вероятно леко са ви отклонили от интересните за вас уроци, доколкото вие никога не бихте могли да ги направите свои професии: „Не се занимавай с музика, ти никога не би могъл да станеш музикант, не се занимавай с рисуване, ти никога не би могъл да станеш художник.“ Добър съвет, но за съжаление погрешен: Нашият свят е обхванат от революция.
Посредствената, небалансирана програма създава посредствено небалансирано образование.
Програмата трябва да дава еднакви възможности за развитието на четенето и смятането, на естествените и хуманитарните предмети, на изкуствата и спорта. Езиците и математиката предлагат нещо много повече, отколкото знаенето на думи и умението да се смята. Изучаването на езици трябва да включва литература, навици за ораторско майсторство и умение да се слуша. След като тези фундаментални предмети бъдат усвоени, математиката предлага необозрими пространства за абстрактно мислене и концептуалния език на науката и технологиите.
Много хора отхвърлят заниманията с любими неща по финансови причини и съзнателно избират каквито не им харесват, но които им носят добри доходи. Но работата, която днес ви позволява да си плащате сметките, лесно може да загуби своето значение в следващото десетилетие. Ако вие никога не сте се учили да мислите творчески и да познаете своите творчески способности, какво ще правите тогава? Казано по-конкретно, какво ще правят нашите деца, ако продължаваме да ги подготвяме за живот, използвайки стар модел на образование, който затруднява процеса на търсене и творчество?
Какво да правят родителите? Да не пречат.
Децата не се страхуват да не сбъркат и затова са така смели в творчеството, но системата на образование е построена на нетърпимост към грешките. В резултат хората се отучват от способността да грешат и така губят способността си към творчество. Това се случва с помощта на родителите и учителите, които правят всичко, за да изкоренят от децата таланта. Аз определям творчеството като процес на генериране на оригинални идеи, съдържащи някаква ценност. Творчески можем да работим във всяка сфера, където се изисква интелект. Това може да бъдат музика, танци, театър, математика, наука, бизнес, взаимоотношения с други хора, доколкото човешкият интелект се отличава с удивително разнообразие, а хората са способни да творят по неизброими и най-необичайни начини. Колко деца напускат училището неуверени, разочаровани от себе си, убедени в своята безполезност и тъпота? Те са объркани и не знаят накъде да поемат по-нататък. Нали всичко, което им харесва и обичат да правят, в училището често не се цени и се приема със снизходително съчувствие.
Ролята на учителя и наставника
Човешките ресурси си приличат с природните по това, че са заложени дълбоко, те трябва да се търсят, не се намират на повърхността и за тяхното проявление трябват да се създават подходящи условия. Не съществува нито един тест, нито една компютърна програма, които могат да извадят подобни тънки оттенъци на личните предпочитания, отличаващи обикновения интерес от потенциалната истинска страст. И само опитният наставник е в състояние да я открие. Другата функция на наставника е поощрението. Наставникът ни помага да повярваме в собствените си сили. Те са до нас, за да ни напомнят, че ние вече умеем нещо и какво можем да постигнем, ако положим усърдие и трудолюбие.
Изводът: учител е изключително творческа професия.
Ако умеят да запалят в децата искрата на любопитството, много по-често те ще учат самостоятелно, без странична намеса. Познанието е естествено за децата. Проблемът е в това, че образователната култура стана център не на преподаването на знания, а на контрол. И децата, и учителите се стремят да следват типови алгоритми, а не да събудят силата на въображението и любопитството. Традиционните методи предполагат формално преподаване във всеки клас и обучение по метода за зубрене на факти. Към прогресивните методи се числи изследването, когато учениците индивидуално или в трупа работят над интересуващи ги теми и предлагат собствени идеи. При обучаването в творчество учителят се стреми да поощрява експериментирането, търсенето и готовността да се правят грешки, да се поощрява изразяването на лични идеи и чувства, свежи мисли, да се развива разбирането за ролята на интуицията, да се поощряват студентите да създават хипотези, способност за критическа оценка на идеи.
Какво да прави министерството и училището?
Образователният процес не се формира в заседателните зали и законодателните учреждения. Той се случва в класовете в училище, а хората, които го осъществяват, са учителите и учениците. И ако бъдат лишени от свобода на действие, този процес престава да работи. Трябва да им се върне тази свобода – както направиха във Финландия. В училището съществуват установени часове за работа и предписания за поведение. Училището е основано на принципите на стандартизация и подчинение. По методиката на обучение с почивките – spaced learning (разделно обучение) — учителят провежда занятията в блокове с по няколко десетминутни почивки за физическа активност. По време на експеримент по разпределяне на обучението учениците успешно се справили с 90 процента от задачите по физика в продължение на два блока по двайсет минути, разделени с десетминутни физически упражнения, при това децата преди това не се били готвили за тази работа. При децата се диагностицират различни състояния, обединени от много общи названия с един смисъл – синдром на дефицит на внимание (ADHD). Не казвам, че не съществува такова явление. Но аз просто не вярвам, че това е наистина някаква епидемия. Ако вашето дете провежда час след час и се занимава с примитивна канцеларска работа, седи на чина, смята и пише диктовка – трябва л да се чудим, че то започва да се върти насам-натам.
Повечето деца страдат не от психически синдроми. Те страдат от детство.
Дневните биоритми на децата не са като на възрастните. Мозъкът на тийнейджъра изостава с два часа от времето на възрастния. Биологическият часовник на детето се пренастройва, докато стигне преходната възраст. Тийнейджърите стават по-късно не защото са мързеливи, а защото така са програмирани биологично. Лишаването на подрастващите от сън може да повлияе на психическото и физическото им здраве и съответно на обучението. Неправилният график допринася за депресията, наддаването на тегло и намаляване на имунитета. На по-големите ученици трябва да се промени графикът за целия ден! Да се прилагат изпити и тестове заради постоянен контрол (какво е нивото на прогреса днес?) – е като да видите как растението се измъква от земята и после да го наблюдавате как расте. Правилното използване на стандартизираните тестове може да обезпечи за педагога много важна информация за поддържане и подобряване на образователния процес. Проблемът възниква, когато тези тестове се превръщат в нещо повече от обикновен инструмент за образование и станат основна цел. Днес тестовете са и доходоносен бизнес.
Къде да се търси творчество
Съществуват множество способи да ви се помогне да станете творческа личност. Ако някой си признае, че не може да чете и пише, не ви идва наум, че събеседникът ви е неспособен на това, а че него просто не са го научили на четене и писане. То е същото и с творческите способности. Когато хората казват, че нямат никакви таланти, предполагам, че те просто не са се научили да се включват в процеса на съзидание.
Висшето образование е надценявано
Ние сме обсебени от идеята за постъпване в университети, при това в определени университети. Не казвам, че не бива да се учи там, но те не са за всеки, и със сигурност не за всеки веднага. Може да се постъпи по-късно. Висшето образование се цени днес много по-малко, отколкото преди. Дипломи днес имат твърде много хора. Населението на планетата за последните 30 години се удвои от 3 на 6 милиарда души, а към средата на столетието може да достигне 9 милиарда. В близките 30 години висше образование ще получат повече хора, отколкото от началото на историята като цяло.
Понякога отпадането от училището е по-добре, отколкото може да си представим.
Да намериш своето призвание е възможно във всяка възраст. Призванието – това е точката на съприкосновение между природните заложби и личните предпочитания. Призванието има два признака – способност и страст към някаква работа. Страхът да не получиш одобрение, да не оправдаеш очаквания често се превръща в неразделна част от взаимоотношенията с най-близките хора. Нашите родители, братя и сестри, съпруги и деца обикновено имат ясни виждания за нас – какво сме длъжни или не сме длъжни да направим със своя живот. Те обаче може дълбоко да се заблуждават. А да откриеш своето призвание е гаранция, че ще бъдете по-щастливи. То не ви гарантира, че ще станете по-богати. Не ви гарантира слава, популярност или подобряване на отношенията в семейството. Обаче пребиваването в собствената стихия дори не след много време може да направи живота на всеки човек по-цялостен и хармоничен.
Превод: Рени Нешкова
Източник: http://www.transmedia.bg/
