Получихме второ стихотворение от Алеко. Това е автор, който подписва поезията си с псевдоним и така я изпраща в сайт ЗАРАТА. Не му се сърдим, публикуваме ги така, както той е пожелал.
Отчайващо пусто.
Всичко върти се край мен
като тръни магарешки
от есенна буря подгонени
в голо поле.
И зрители гарвани черни,
накацали в мойта душа.
Задушава ме болка
нейде дълбоко в сърцето.
В гърлото буца се клати,
заседнала яко.
Очите ми плуват в сълзи
като лодки безпътни
към хоризонти неясни.
Обичам те силно!
А обич не мога да дам…
Любя те жадно,
а любовта за тебе е блян.
Наранявам те,
пък най-малко го искам
точно на теб да го сторя…
Какво очаквам тогава и аз
от живота си?
СЪЩОТО!
Алеко
