РОДИНА
[ad id=“263680″]
В подземията на болката минавам
и уж съм сам, а чувствам много хора,
които длани покрай мен протягат,
че тук от цяла вечност са затворени.
И с гладните очи на просяк гледам,
тъй както гледа майката в чужбина,
която рожбите си за последно
на живо не е виждала с години.
В безхлебните юмруци на мъжете
усещам свити гневните им пръсти,
с които в клуп завързаха въжето
в копнеж на друго място да възкръснат.
И аз не знам защо мълчиш, Родино?
Нима не виждаш и нима си сляпа,
че небесата ти безбрежно сини
са натежали днес както земята ти,
която отчаяния погълна!
И от това като жарава пари.
Опитвам да ги стигна … И прегърна,
но тръгват си … А в тях кърви България.
Йордан Пеев
