[ad id=“263680″]
След системно нахлуване в необитаема къща жителка на Варвара решила да подходи по нетрадиционен начин и написала писмо до обирджиите. Домът, който редовно беше обиран, бе наследство от баща ми, но никой от наследниците не живееше в него, разказва Лилия Георгиева, съобщи marica.bg. Не мога да кажа, че е имало кой знае колко ценности и може би именно това беше причината така и да не се обърнем към полицията. Но пък в момент на афект ми хрумна една доста по-нетрадиционна идея. Беше ми дошло до гуша от тези дребни обирджии, от нахалството им, от безочието им, от това, че тарашеха къща на покойници, къща, пълна със спомени и вещи, които имат може би единствено сантиментална стойност. Впоследствие я продадохме и вече нямаме грижи с нея, но няколко години поред бяхме подложени на истински тормоз.
Лятото на 2014-а, след като за пореден път Лилия заварила вратата широко отворена и вещите на родителите преровени и в безпорядък, тя седнала и написала следните редове:
„Драги крадци, забелязвам, че сте много постоянни в своето нахалство и безочие. Влизате в чужди къщи, крадете чужди вещи, печелите на чужд гръб.
[ad id=“225664″]
Разбирам ви и напълно ви влизам в положение. Вероятно сте необразовани и затова сте безработни или дори да работите, парите не ви достигат. Вероятно псувате държавата, докато се изпонапивате с приятели след безумно дългия ден, в който сте бъхтили като ненормални. Напълно ви влизам в положение.
Но, мили мои, тази празна къща, чиито обитатели отдавна не са измежду живите, няма да ви оправи живота. Тук единствената ценност са спомените за четирима наши близки. Ценност са също и книгите, а аз съм убедена, че вие такива глупости не ползвате. Книгите нито се ядат, нито се пият, нито звучат по магичния начин, по който така съдържателните „гюбеци“, които вие слушате, докато се наливате с алкохол.
Драги крадци, най-любезно ви предупреждавам, ако още веднъж дори само доближите къщата, вече ще бъда принудена да ви подведа под съдебна отговорност. Не че затворът не би ви се отразил добре. И без това сте умрели от глад очевидно. Желая ви спорен ден, много усмивки и всичко добро!“
Писмото Лилия пуснала на масата в кухнята заедно с кашон стари дрехи и чинийка със стотинки, пред които сложила бележка „Оставила съм ви малко парцали и жълти стотинки. Почерпете се! Поздрави!“.
И като жест на доброжелателност набрала красив букет цветя, който също поставила на масата във ваза с вода, за да зарадва обирджиите при следващото им посещение.
