PolitiCheck: Подвеждащо е да се твърди, че след 1998 г. в България не са произвеждани хладилници
-
Подвеждащо е да се твърди, че производството на хладилници в България е прекратено през 1998 г., без да се прави разграничение между държавното и частното производство;
-
Заводът на „Либхер-Хаусгерете Марица“ край Пловдив произвежда хладилници и фризери от 2000 г., като до 2025 г. са произведени над 16 млн. уреда.
-
Липсата на публични данни за производството в НСИ не означава, че то е било нулево – статистиката е конфиденциална заради правилата за защита на статистическата тайна;
-
В Русия, Китай, Куба и Беларус продължава производството на хладилници в предприятия с държавно участие или контрол, като икономиките на тези страни се характеризират със значителна роля на публичния сектор.
Твърдение:
Костадин Костадинов, председател на партия „Възраждане“ и народен представител, по време на заседание на Народното събрание на 26.08.2026 г., в изявление от парламентарната трибуна сравнява различни продукти, които „българската държава е произвела“ през 1988 г. и 2018 г.:
„Произвели сме през 1988 г. 111 000 броя хладилници. Последно произвеждаме хладилник през 1998 г. Оттогава насетне бройката е една и тя не се е променила – нула. Нула произведени.“
Проверка:
Изказването е част от реплика в Народното събрание във връзка с реиндустриализацията на България. Това е процес на връщане на модерното производство и заводите в една държава, за да си произвежда сама важните стоки, което може да стане чрез частни и държавни инвестиции. В изказването си Костадинов първо говори за производство на държавата, после за производство в България, а също многократно използва множественото число „произвели сме”, без да прави разграничение между тези три формулировки.
Като източник на данните той посочва Националния статистически институт, и докато бройката за 1988 можем да намерим на страница 174 в статистическият годишник от 1989 г., то бройката за 2018 не фигурира в НСИ. На 6 октомври Factcheck.bg изпрати въпроси до пресцентъра на „Възраждане“ с искане за информация относно източника на данните, на които Костадинов се позовава за 2018 г. До редакционното приключване на проверката отговор не беше получен.
Информационната система на НСИ – Инфостат, показва, че данните за производството на хладилници в България за периода от 2008 до 2024 г. са конфиденциални и не са публично достъпни. От НСИ обясниха, че публикуването на конкретни данни за производството може да бъде ограничено от разпоредбите за статистическа тайна. Съгласно чл. 25, ал. 2, т. 3 от Закона за статистиката не се разгласяват данни, когато те се отнасят за по-малко от три статистически единици или когато една от тях формира над 85% от общата стойност на показателя.
Така например, дори три или повече предприятия да произвеждат хладилници, ако продукцията на едно от тях надхвърля 85% от общото производство, НСИ не може да публикува общата стойност, тъй като тя би позволила да се разкрие информация за дейността на доминиращия производител. Следователно липсата на публично достъпни данни не означава, че през съответната година не е имало производство.
В България няма държавно предприятие, което да произвежда хладилници. Един от производителите е „Либхер-Хаусгерете Марица“, част от международната група Liebherr. Заводът на компанията в с. Радиново край Пловдив започва работа през 2000 г. и произвежда хладилници, фризери и комбинирани хладилни уреди.
В отговор на въпроси, изпратени от Factcheck.bg, от компанията отговарят, че в момента заводът е специализиран основно в свободностоящи хладилници, хладилници с фризери, уреди за вино и новите модели French Door. Производството стартира през 2000 г., а до 2025 г. са произведени над 16 млн. уреда. Само през 2018 г. са произведени малко над 892 000 хладилници и фризери по данни от компанията. Това е същата година, която Костадин Костадинов сравнява с производството през 1988 г.
На официалния си сайт компанията също посочва, че в България произвежда широка гама хладилници и фризери, включително уреди за домакинска и професионална употреба.
Има ли страни с държавно производство на хладилници
Примери за държавно производство на хладилници има в Русия. Компанията POZIS е част от държавната корпорация „Ростех“ и през 2022 г. възобновява серийното производство на хладилници под марката „Мир“. В Китай Guangzhou Wanbao Group произвежда хладилници и фризери, групата майка е голям общински и държавен конгломерат, подчинен на правителството на град Гуанджоу. В Куба държавното предприятие INPUD обявява възобновяване на производството на хладилници през 2020 г., но през 2022–2023 г. то е силно ограничено и практически почти преустановено. В Беларус ATLANT, наследник на Минския завод за хладилници, продължава да произвежда хладилници, но е акционерно дружество. Въпреки това в ATLANT беларуската държава притежава мажоритарния пакет акции и директно контролира управлението му чрез Министерството на промишлеността.
Общото между тези държави е, че в икономиките им държавата запазва значителна роля в промишлеността чрез държавни предприятия, холдинги или контрол върху стратегически производства. Това са предимно авторитарни или силно централизирани политически системи, в които държавата има по-голямо влияние върху икономическите процеси, отколкото в либералните пазарни икономики.
Митът за икономическия упадък след 1989 г.
В изказването си Костадинов допуска и други неточности при сравнението на производството в България през 1988 и 2018 г. Подобни сравнения често се използват за изграждането на наратив, според който по време на социализма страната е била икономически развита и производителна, а след 1989 г. е последвал упадък, за който често се обвиняват демократичният преход, членството в Европейския съюз и ориентацията на България към Запада. В конкретния случай сравнението служи и като аргумент в подкрепа на тезата, че страната губи своя икономически и национален суверенитет.
Този подход е характерен за носталгичния популизъм – идеализиране на миналото като период на национално благоденствие и противопоставянето му на едно представено като провалено настояще. За постигането на този ефект често се използват подбрани статистически показатели, без да се отчита контекстът, съпоставимостта на данните или разликите между отделните категории. Така числата създават привидно обективна основа за предварително зададен политически извод – България е загубила икономическата си самостоятелност и производствения си потенциал вследствие на европейската интеграция.
Проверено:
Подвеждащо е да се твърди, че производството на хладилници в България е прекратено през 1998 г., без да се прави разграничение между държавното и частното производство. Заводът на „Либхер-Хаусгерете Марица“ край Пловдив произвежда хладилници и фризери от 2000 г., а до 2025 г. са произведени над 16 млн. уреда. Липсата на публични данни за производството в НСИ не означава, че то е било нулево – статистиката е конфиденциална заради правилата за защита на статистическата тайна. В Русия, Китай, Куба и Беларус продължава производството на хладилници в предприятия с държавно участие или контрол, като икономиките на тези страни се характеризират със значителна роля на публичния сектор.
Материалът PolitiCheck: Подвеждащо е да се твърди, че след 1998 г. в България не са произвеждани хладилници е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg








